-
Тя все още не може да си представи защо е имала такъв късмет. Какво е видял Попов в нея, защо Рийз е повярвал в нея.
Телефонът иззвънява, изтръгва я от спомените ѝ и я връща в настоящето. "Линдзи?" Това е същият приятелски, но твърд глас, който тя си спомня.
Разменят си любезности и за минута разговарят за времето, което Рийз е прекарала в Минск. Студът, мъглата, преобладаващата мрачна архитектура от съветската епоха. Той не пита нищо за Бейрут, което я кара да мисли, че е чул за проблемите над Дейвис. Тя кипи от смущение, което не може да бъде обсъдено.
Няма нужда от предварителни разговори. В имейла си споменава за работна група, така че Рийз знае точно защо се е обадила. "Искаш да знаеш за Кейт Франклин - казва той, когато се захващат за работа.
"Казаха ми, че е работила за вас по едно време".
"Да. Преди няколко години, в Душанбе." Таджикистан, труден пост за всеки. "Доколкото си спомням, имаше някакви проблеми с хазарта."
Толкова за това, че това е скорошен проблем.
"Беше посъветвана. Твърдеше, че го е овладяла. Но после нещо се случи." Гласът на Рийз става по-тих. "Един от служителите по случая се кълнеше, че я е видял да разговаря с таджикски свързочник. Е, технически погледнато, не я е видял с тях, но я е хванал да се отдалечава от няколко момчета, които е разпознал като таджикска вътрешна охрана."
"Значи не можахте да го докажете?"
"Разпитах я. Тя се кълнеше, че не е имало никаква среща, и обвини служителя по случая, че я е натопил".
"Наистина ли?" Конкуренцията в станциите може да е жестока.
Рийз изохква. "Не съм го видял по този начин. Не смятах, че съм стигнал до истината за нея и накарах да съкратят назначението ѝ. Честно казано, изненадан съм, че я командироваха в Москва. Сигурно е успяла да убеди Службата за сигурност, че всичко е било едно голямо недоразумение".
Хората от КИ ще ви кажат, че обикновено са необходими няколко опита, за да може предателят да се справи с предложението. Че ще опитат един път, ще се откажат, ще опитат отново. Душанбе може би е бил сухият опит на Кейт Франклин.
Може би най-накрая е успяла в Москва.
"Благодаря, Рийз. И е хубаво да чуя гласа ти."
"И твоя, Линдзи." Отново е топъл и изпълнен с неизказани емоции. "Виж - тази кариера, която си избрала, не е лесна. Това може би е най-слабото изражение на годината."
Той знае. Това може да означава само, че знае за Дейвис, за Бейрут. За нейния срам и провал. Какво трябва да мисли той за това, че тя е тази, която разследва колега офицер? Това е върхът на лицемерието. Иска ѝ се да изчезне в кълба дим.
"Това, през което преминаваш сега, ще отмине. Правят от това голяма работа. Не е така. Познавам Дейвис Ранфорд - прекъсва се той с кикот, - и макар че вкусът ти за мъже може да е съмнителен, не бих казал, че е риск за сигурността."
Той познава Дейвис. След като не можеше да говори с никого за него, дори да го признае, това е като напитка вода след дълъг престой в пустинята. Тя копнее да поговори за Дейвис с Рийз. Хиляди въпроси изскачат в съзнанието ѝ - Как се запознахте с него? Кога? Къде сте били командировани?" - но сега не е време за разговори.
Рийз продължава с бащинските си съвети. "На твое място щях да съм по-загрижен за това кой прокарва въпроса със сигурността. Направила си си враг, Линдзи. Някой, който има влияние."
"Задавах си същия въпрос."
"В противен случай Службата за сигурност нямаше да го преследва: случаят няма никакви основания. Познавам те, знам, че те лаят по грешното дърво. Вярвай в себе си. Дръж се." Рийз е по-честен от всеки, когото е срещала в Агенцията. Долната ѝ устна леко се разклаща; вярата му в нея означава толкова много, особено в този момент.
"Благодаря ти, Рийз. Ще се опитам." В главата ѝ се появява една мисъл. Рийз, както и Рут Малъри, е в Агенцията от дълго време. Вероятно е работил с почти всички, които в момента работят по руската мишена.
"И още нещо, Рийз... Работил ли си някога с Том Касиди?"
От другата страна се чува рязко поемане на дъх. "Защо - той също ли е заподозрян?"
Линдзи не знае дали Рийз има връзка с Касиди. Може да са стари приятели. Възможно е тя просто да е направила голяма грешка. "Маша каза, че съпругът ѝ няма доверие на Касиди".
"Знаеш също толкова добре, колкото и аз, че активите невинаги се разбират с ръководителите си. "Доверие" може да означава много неща."
Тя преценява колко трябва да сподели. "Рийз, мисля, че Попов беше на път за Вашингтон, защото имаше нещо, което искаше да ми каже".
"Дори и да е така, не можеш да си сигурна, че това има нещо общо с Касиди. Ето какво е моето мнение. Може и да не искате да го чуете, но... Том Касиди не изглежда от тези, които биха се продали на руснаците. Не и за мен. Основният проблем на този човек е, че е амбициозен. Много амбициозен. Той иска да успее, но вътре в системата. Не иска да изгори цялата система."