Все пак Линдзи не е открила нито една публикация, която да е изрично посветена на Лайтхаус или на Скипджак, военния офицер. От постовете, които беше видяла, можеше да се направят някои изводи, но нищо за конкретен актив и със сигурност никакви истински имена.
Линдзи се изправя и се протяга. Поглежда часовника на монитора си: почти е един следобед. Нищо чудно, че е скована: седяла е неподвижно от часове.
Погледът ѝ отново се връща към бележките ѝ, задържайки се върху грубата мрежова схема. Сякаш е започнала да мисли по съвсем нов начин за хората в отдела, сякаш вижда невидима паяжина, която ги свързва. Рут Малъри се грижи за всички дискусии за руската вътрешна сигурност като заета кокошка майка (което поражда въпроса кой ще я поеме, когато тя се пенсионира?). Зак Гелфман, другият офицер, който все още работи от съветската епоха, е там винаги, когато възникне въпрос за дните на Червения площад.
Линдзи забелязва, че Зак Гелфман идва и си отива. Очевидно винаги наблюдава, а се дегизира само когато се появи тема, която го интересува.
Винаги наблюдава.
Това ѝ дава идея.
Тя прокарва пръст по листовете, търсейки имената, които се появяват и изчезват в разговорите. Смътно си спомня, че има само малка шепа от тези прищевки, които се приземяват на най-странните места, без видима последователност. Те ще коментират всичко - от представянето на Русия на Световното първенство по футбол до цените на храните в крайните области и изчерпването на старите гори в Сибир. Имената, които намира, потвърждават подозренията ѝ: това са кукери, хора с интереси и претенции, които никой вече не слуша.
И, което е любопитно, Тереза Уорнър.
Линдзи проверява два пъти диаграмата си, но тук-там като колибри изскача името на Тереза. От това, което си спомня за постовете на Тереза, тези, които е чела, те никога не са нещо съществено. Обикновено Тереза просто изплува в разговора, пуска по някоя любопитна информация за нещо полезно.
Прозорецът на IM в ъгъла на екрана ѝ проблясва: това е Тереза. Като джин или демон, който сякаш е призован само от мисълта за нея. Линдзи е толкова изненадана, че в продължение на няколко секунди може само да мига в монитора си.
Искаш ли да обядваме? пита Тереза.
Разбира се - написва Линдзи след още една секунда колебание. Ако й откаже, може да изглежда подозрително. Не че има причина да бъде подозрителна.
Тя заключва екрана си, преди да излезе през вратата. Поглежда към големия отворен офис, към физическото представяне на току-що направената от нея схема, към невидимата паяжина от връзки, висяща в етера. Тя си прави бележка, че трябва да разбере кой е в кабината в ъгъла: много двойни агенти предпочитат потайни пространства, за да намалят вероятността да бъдат забелязани да правят нещо, което не се предполага, че правят.
Тя поглежда в посока на кубчето на Тереза, а след това и към офиса на Ерик. Трябва ли да му каже какво е открила, въпреки че не е сигурна какво означава това? Би било добре да го накара да прецени изводите ѝ. Тя се нуждае от перспектива. Може би всичко това не означава нищо. Лесно е да се изгубиш в гората от сенки.
Тя решава, че първо трябва да обядва. Какво лошо има в това?
-
Обядът е салата и още кафе и разказът на Тереза за това как Брайън е започнал да иска куче. "Кученце, за да бъда точен. Как да кажеш на едно малко момче, че не може да има кученце? Че мама няма време да се грижи за кученце? Обвинявам нашите съседи - техният лабрадор току-що роди. Жената предлага на Брайън всеки път, когато я видим. Аз ли съм лоша майка? Чувствам се така, сякаш го лишавам от единствения му шанс да израсне с куче..."
Линдзи слуша, забождайки безчувствено салата, но през цялото време мисълта ѝ е за това, което е оставила на бюрото си. Не може да не се запита: "Какво си правила в чатовете в мрежата, Тереза? Разбира се, тя не заговаря за нищо с приятелката си. В крайна сметка те се запътват обратно към офиса и Линдзи няма търпение да се отправи към малкия си кабинет.
Когато се връща на компютъра, Линдзи я очаква бомба. Имейл от Мърфи:
Катрин Франклин е намерена мъртва в къщата си в Спрингфийлд тази сутрин. Охраната е била изпратена в дома ѝ, когато тя не се е явила на работа в обичайното си време и не е отговорила на телефонните обаждания на ръководителя. Медиците я открили в безпомощно състояние и я откарали в най-близката болница, където била обявена за мъртва. Ще бъде извършена аутопсия, но предварителната диагноза е самоубийство чрез свръхдоза. На мястото на инцидента е намерена бележка, чието съдържание ще ви бъде предоставено след преглед от охраната. Макар да не признава вината си, тя изразява разкаяние за допуснатите грешки в преценката си.