Той кимна, за да покаже, че е приключил, и се отпусна на възглавниците, а потта се разля по челото му. "Рак на панкреаса. Беше в трети стадий, когато... го откриха. Нищо не помогна. Казаха, че е въпрос на време." Защо й разказваше това, зачуди се тя. Звучеше, че съжалява за себе си, но сигурно вече се е примирил с неизбежната си смърт. Тя инстинктивно знаеше, че той ѝ разказва по някаква причина: за да ѝ стане жал за него. За да го извини за това, което щеше да каже.
Той сложи ръка на предмишницата на Тереза. "Бях в кабинета на Ричард... когато това се случи. Бях заместник на Ерик."
"Знам, Джак." Тя не искаше да го прекъсва, но не можеше да направи това отново. Не можеше да приеме почитта на още един човек към мъртвия ѝ съпруг. Не можеше да чуе още един път "Съжалявам". "Всички обичахме Ричард. Всички съжаляваме за случилото се. Но каквото и да е, което искате да изкарате от гърдите си... моля, не го правете. Не дължиш нищо на Ричард. Остави го."
Но той продължаваше да клати глава, черепът му беше крехък и безтегловен като изсъхнал семенник, който трепери на края на стъблото си. Той нацупи безкръвните си устни упорито. "Не. Аз дължа на Ричард. Знам какво се е случило. С твоя съпруг. Време е да знаеш."
Той я дръпна за ръката, опитвайки се да я привлече по-близо. Този път тя не се съпротивляваше.
"Ричард не е. мъртъв. Ричард. Беше заловен и задържан."
-
По някакъв начин Тереза успява да стигне до колата си. Тя се препъна от стаята на Джак, минавайки покрай сестринското отделение. Вървеше по зашеметяващ лабиринт от коридори. Стените се въртяха, така че тя усещаше пътя си сантиметър по сантиметър. Запъти се през паркинга към своето волво, където седна зад волана, трепереща от глава до пети. Кръвта пулсираше в ушите ѝ. Не можеше да диша. Пред очите ѝ се появиха бели петна. Страхуваше се, че ще припадне.
Не можеше да е вярно това, което Джак ѝ каза. И все пак тя знаеше, че е така.
Съпругът ѝ все още беше жив.
ЦРУ я е излъгало.
Всичко, през което беше преминала през последните две години, нейните страдания, страданията на Брайън...
Няма значение, а какво да кажем за страданията на Ричард? Какво е преживял той, затворен в руски затвор?
Беше ли все още жив? Джак не знаеше. Знаеше само, че Ричард не е бил убит по време на операцията.
Ричард е жив. Тя трябваше да повярва в това. Руснаците нямаше да го убият, не и ако имаше шанс да измъкнат нещо от него - или да получат нещо в замяна за него. Тя знаеше толкова много за руснаците.
Тя стисна волана с бели кокалчета, искаше ѝ се да го изкърти от колоната, да го хвърли през прозореца. Искаше да разруши нещо, да разбие стъклото, да рита, да крещи. Предателството я болеше като кинжал, забит в сърцето ѝ. Защо я бяха излъгали? Имаше ли нещо повече, което Джак не ѝ беше казал, защото не знаеше?
Трябваше да има.
Предателството беше спиращо дъха.
Месец по-късно получихме доклад, че ФСБ е вкарала в затвора американски шпионин - беше ѝ казал Джак. Но Тайната служба не искаше да се занимава с това. Искаха да се преструват на всичко. Никога не се е случило. Защото това ги караше да изглеждат зле. Как биха могли да признаят. Пред Конгреса. че началникът на руския отдел. е разрешил нелегална операция? Това ги накара да изглеждат слаби. Без връзка.
Джак се беше заклел, че Ерик не знае, че на седмия етаж са решили да запазят тайната от него, тъй като на първо място обвиняват него - и Ричард - за цялото фиаско. Сами си навлякоха неприятностите - така се бе изразил Джак. Остави ни да почистим бъркотията.
Не, Ерик трябваше да вярва, че Ричард е изчезнал, както всички останали. Начинът, по който беше улеснил живота ѝ по стотици малки начини, трябваше да е от вина и съжаление. Дали се нуждаеше от отпуск, за да придружи класа на Брайън на екскурзия? Няма проблем. Искаше ли да си тръгне по-рано, за да заведе Брайън на лекар? Дори не беше нужно да пита. Той се беше погрижил за тях - погрижил се беше за нея.
Тя задуши хлипането си и отпусна глава, докато тя не се облегна на волана. Как можеше Агенцията да я предаде по този начин - да предаде Ричард? Това беше събуждане, силен шамар в лицето. Работата беше криволичещо място, зали с огледала, които отразяваха само изкривена, частична картина и криеха множество грехове. Нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Тя с мъка си припомни други, далеч по-дребни случаи на случайно предателство. Колеги, които се бяха издигнали в очите на шефа си за нейна сметка, дребни коментари, направени без друга причина, освен за да успокоят егото на говорещия. Лесно беше да се забрави, че под цивилизованата обвивка се крият и по-големи предателства. Беше време да научи този урок сериозно.