Макар че Тереза не беше сигурна как ще успее да преживее деня си. Всяка минута беше агония. Тя продължаваше да търси Ерик, страхувайки се, че той може да изчезне, да замине внезапно на посещение при лекар или да бъде извикан на някоя безкрайна среща. Не смяташе, че може да чака още двадесет и четири часа, за да се изправи срещу него.
В 14:20 Тереза надникна през лабиринта от прегради към кабинета на Ерик. Виждаше го зад бюрото му, толкова ниско разположен на стола си, че изглеждаше като заспал. Тя се изправи и бързо се промъкна през кабинетите, вперила поглед в килима. Държеше съзнанието си празно; ако мислеше прекалено много за това, което щеше да направи, щеше да се уплаши.
Наведе се към отворената врата. "Ерик, имаш ли минутка?"
Той вдигна очи. За секунда - само за секунда - тя си помисли, че вижда болезнено изражение на лицето му, но не, това беше лицето, което той винаги й даваше. Просто никога преди не беше забелязвала, че топлината му се компенсира с лек намек за съжаление. "Разбира се, Тереза. За теб, по всяко време."
Тя затвори тихо вратата зад себе си и зае стола срещу бюрото му, като стисна ръце в скута си, за да скрие треперенето. Прочисти съзнанието си, така че разговорът, който снощи тренираше отново и отново, да излезе естествено на преден план.
"Вчера видях Джак Клемънс."
Ерик кръстоса крака и се облегна назад на стола си, картина на безпокойство. "Да, посетих го във вторник. Изглежда ужасно, нали? Няма да е задълго. Срамно е..."
Тя затвори очи. Търпението ѝ се беше изчерпало. "Той ми каза, че Ричард е жив. Жив."
Ерик замръзна. Десетки емоции сякаш преминаха наведнъж през лицето му. Накрая пое дълбоко въздух. "Иска ми се това да е вярно, Тереза, но и двамата знаем, че не е."
"Той каза, че имало доклад, според който Ричард е бил заловен жив. Не са го споделили с теб. Никога не са ти казали." Докато го слушаше, замръзнала като статуя през зимата в Минесота, Тереза разказа какво ѝ е казал Джак. Докладът от гара Москва, решението на седмия етаж да го скрие както от него, така и от нея.
Той се хвана за подлакътника на стола си като човек в шок. "От онзи ден насам съм персона нон грата на седмия етаж. Не ме уволниха, нито ме отстраниха от тази длъжност, но знам, че никога няма да стигна по-високо. Никой в ДО не е одобрил операцията, но аз дадох разрешение на Ричард. Дадох му само това, което искаше - шанс да спаси актива си".
Джак бе разкрил толкова, между глътките въздух: че Ерик, знаейки, че висшите хора в ДО никога няма да се съгласят да поемат риска, не е поискал разрешение. Че е направил всичко това скришом. И че за да се запази в тайна, не е използвал никакви ресурси на ЦРУ - освен Ричард. Никакви технически офицери, никакви допълнителни служители по случая. Само шепа хора на свободна практика, които да помогнат за контрабандата на Бойкова от страната. Използвали са неизпитани наемници, за да пазят гърба на съпруга ѝ.
Това беше фиаско от самото начало - беше й казал Джак, а папирусният му глас беше загрубял от разкаяние. Тъй като ЦРУ не беше на мястото на събитието, Ерик и Джак разбраха какво се е случило едва след цяла седмица. Започнаха да се носят слухове от разколебаните активи на ЦРУ в Москва: нещо голямо се е случило. Активите в Русия се изнервиха, накараха ги да започнат да искат повече пари или нов живот в друга държава. Или, за най-отдадените, отровни хапчета в случай на залавяне.
Тереза погледна ледено към Ерик Нюман. "И се кълнете, че не сте знаели? Не си оставил Ричард да гние в затвора заради твоите грешки?" "Не, не.
Сега той скочи от стола си, сякаш беше на пожар. "Мислех, че е мъртъв, Тереза. Доколкото знаех, от Москва не излизаше нищо, нищо." Думите му бяха като кинжал, забит в гърдите ѝ. Знанието, че и той е останал в неведение, както и тя, с нищо не облекчи агонията ѝ. "Мислиш ли поне за минута, че ако знаех, че Ричард е все още жив, нямаше да направя всичко по силите си, за да го спася? Че нямаше сама да се кача на самолета, със или без подкрепата на Агенцията, за да го намеря и да го доведа у дома? Той беше и мой приятел, Тереза. Най-старият ми приятел."
Тя го гледаше как се разхожда напред-назад, по-ядосан от всякога. Не беше очаквала, че ще й крещи, че почти ще се обърне срещу нея. Смущение, че е била измамена? "Това означава ли, че мога да разчитам на твоята подкрепа?"
Той не успя да се справи. "Подкрепа в какво? Какво възнамеряваш да правиш?"
За момент тя беше зашеметена. Не беше ли очевидно? "Ще се изправя срещу тях..."