Отново дрънчи с монетите, сякаш те палят дупка в джобовете му. "Скипджак току-що беше предал някаква наистина добра информация, а докладът привличаше вниманието на нови хора, служби, които не са се занимавали с предишните му доклади... Така че е трудно да се каже със сигурност дали там има някой лош. Но имаше един конкретен..." Поклаща монети. Той се бави. "Стори ми се странно, че тя би се заинтересувала. Тя не работи в киберпространството."
"Тя?"
Кинкейд хвърля поглед през рамо, преди да продължи. "Името ѝ е Евелин Уанг. В отдел "Русия". Знаеш ли за кого говоря?"
Линдзи кимва, но не е сигурна дали познава тази жена. Достатъчно лесно е да се разбере.
"Тя ми разказа някаква история как смятала, че Скипджак може да има нещо общо с проблем, по който работи. Задаваше милион въпроси за него".
"И ти ли й каза?"
Той преглъща. Знае, че е хванат. "Да, помислих си къде е вредата? Тя има синя значка, която виси на врата ѝ, същата като мен..." По начина, по който се преструва и заеква, той знае, че е постъпил неправилно. "Тогава не се замислих, но няколко седмици по-късно бях на онзи курс за задължителна подготовка, онзи, в който се говори за шпионите, хванати тук, и те говореха за Олдрич Еймс и ми стана ясно, че е точно така. Точно така." Сега храбростта е изчезнала от него. Скипджак е изчезнал и той може да е отговорен за това.
"Казахте ли на някого за подозренията си по онова време?"
"Не. Защото по онова време не изглеждаше... Нямаше смисъл. Нищо не се случваше." Лицето му почервенява.
"Не можеш да кажеш на никого за това, разбра ли?" Линдзи казва. "Това е текущо разследване. Нито дума."
Той кимва. Забавното е, че на Линдзи ѝ се струва, че вижда как по лицето му преминава светкавица на възмущение, а след това триумф.
-
Когато се връща в кабинета си, на екрана ѝ мига IM. Това е Тереза: Кафе? Линдзи би искала, може би дискретно да сондира за използването на този инструмент за табла за обяви от Тереза, но има една среща, която отлага и която не може да отлага повече. Съжалявам, може би по-късно? - написва тя, след което натиска "Изпрати".
Тя трябва да види докладите на офицера на Чингиз.
Отговорникът за докладите на Чингиз не се е променил, откакто Линдзи беше куратор на Попов. Линдзи познава Евърт Нортроп през по-голямата част от кариерата си, още откакто е дошла в руския отдел като стажант. Нортроп е в пенсионна възраст и има репутацията на мартинетка. Двамата са имали бодлива връзка от разстояние, когато Линдзи е била в Москва, и откакто се е върнала, тя го избягва, макар че се чувства виновна за това. Забелязала е, че Нортроп стои в своя ъгъл на офиса, не говори много с никого и не участва в срещи на екипа, суетен старец, който си прави чай с електрическата кана, която не позволява на никой друг да използва.
Все още е закътан в ъгъла и те принуждава да се провираш през лабиринт от сейфове и картотеки, ако искаш да го видиш. Светлината притъмнява, създавайки усещането, че се спускате в отдавна забравени стелажи на библиотека. По стените са окачени стари пропагандни плакати от съветската епоха, вероятно спасени от боклука преди трийсет години, и късчета руски кич: розова бабушка, наметната декоративно върху странична масичка, а на близкия рафт - комплект кукли матрьошки, нарисувани така, че да приличат на руски балерини. Общото впечатление е, че салонът на луда московска дива е нещо средно между него и съветската партийна централа. Той си е обособил свой малък ъгъл, намерил е място сред по-хищните типове, Ханк Бремер и Ричард Уорнър и дори Ерик Нюман от руската дивизия.
Изражението му е нечетливо, когато тя се приближава, макар че сякаш стиска доклада в ръцете си малко по-здраво. Да я види, ще му напомни за Яромир Попов. Тя не е единствената, която е загубила Яромир Попов. Линдзи се укорява, че не е дошла да го види по-рано.
Нортроп избягва да я погледне, докато налива чай в чашата си. "Здравей, Линдзи. Чух, че си се върнала."
Като офицер, отговарящ за докладите на Чингиз, Нортроп би трябвало да знае за разследването, така че знае защо тя е дошла да го види. И все пак има любезности, които трябва да се спазват. "Как си?"
"Все още ме чакат да се пенсионирам. Искат да ни заменят с по-млади модели. Добре ще е да запомниш това. Може сега да си един от по-младите модели, но един ден ще дойде и твоят ред". Очите му са остри като игли.
Бюрото му е отрупано с купища доклади, див жив плет от бяла хартия и манилски папки. Хартията прелива от сейфа му с две чекмеджета. Някои офицери така и не се научават да се доверяват на компютъра или твърдят, че не могат да възприемат това, което четат на екрана. Те се противопоставят на паролите в компютъра и използването на ПИН код за преминаване на прага на сейфа и мърморят за задължителното обучение, което им се налага да преминат. Те се придържат към старите методи - и въпреки това се оплакват, че им се налага да напускат работа.