Вампири. И тя знаеше кой е виновен за това.
Самотна, бездетна жена, дошла в Москва, за да си намери работа, Бойкова беше силно привързана към братята и сестрите, племенниците и племенничките, които беше оставила в страната. Всички те се бореха, беше казала тя на Ричард в изповед, която беше попаднала в един доклад. Всеки ден средностатистическият руснак задлъжняваше все повече и повече, притискан от всички страни да плаща все повече и повече, а парите влизаха в джоба на някой приближен на Путин. Докато хора като Бойкова се напиваха до смърт, за да забравят, че нямат надежда за спасение, че винаги ще бъдат крепостни селяни на самозван цар.
Тя не можеше да стои безучастно и да го остави да открадне страната ѝ.
"Бяхме изумени да видим какво е успяла да направи една скромна домакиня. Тя фотографира стотици документи. Поставила е микрофони и камери в най-затворените зони в двореца. Беше един от най-дръзките оперативни работници, които някога бяхме виждали, без да се съобразява с личната си безопасност. Ричард - Шеридан се запъва при името, като се задушава - й се възхищаваше. Казваше, че за двете си години шпионаж за ЦРУ Олга Бойкова ни е дала повече, отколкото са успели да направят по-висшестоящи активисти за цялата си кариера. Много активисти натякват на ръководителите си обещания и оправдания, знаете, предават накуп почти безполезна информация, която лесно би могла да бъде получена по по-малко опасен начин, и искат много пари. Олга Бойкова ги накара да изглеждат като глупаци. Алчни, страхливи глупаци."
Той посяга към джоба на гърдите си и подава на Линдзи снимка на Бойкова, очевидно направена от член на екипа за наблюдение по време на проверката. Тя е малка птичка, достатъчно здрава, за да мести мебели и да прекарва дълги дни в полиране на дограма. Лицето ѝ е дребно и триъгълно, с малка стисната уста, сериозни очи и трезво изражение. Под зимното палто се вижда униформата ѝ. Здрави обувки с крепирани подметки, тежък чорапогащник като нещо, което би носила много по-възрастна жена. В много отношения тя е противоположност на Тереза и това кара Линдзи да се усмихне, като си помисли за подозрението на Тереза: със сигурност това не е жената, в която Ричард би се влюбил.
Линдзи разбира защо ФСБ е прикрила всичко това. Обикновено, ако бяха открили предател и бяха хванали американците с червени ръце, щяха да крещят от покривите, да разпръснат снимки из интернет и да извлекат максимална полза от това. Но те се страхуваха. Олга Бойкова щеше да се превърне в култов герой, в Робин Худ за руския народ. Тя щеше да окуражи подражателите, а в Русия нямаше достатъчно служители на ФСБ, които да шпионират всички недоволни готвачи и бавачки в домовете на всеки олигарх или корумпиран чиновник - ако им позволят да разберат за нея. Така че ФСБ замита всичко под килима. "Те дори отказаха да върнат тялото на Ричард, защото то щяло да бъде доказателство", казва Шеридан. Порив на вятъра повдига кичури от косата му над главата, разкривайки формата на черепа под нея. "Ето колко се страхуваха."
Линдзи благодари на Едуард Шеридан с ръкостискане и се отправя обратно към колата си, като умът ѝ се върти с всяка крачка. Знаейки какво мисли Тереза - това, което е споделила, във всеки случай - Линдзи трябва да вярва, че тези доклади ще дадат на Тереза някаква утеха. Тя ще види ценната информация, която им е дала Бойкова, и макар че може никога да не се съгласи с това, което е направил Ричард, може би ще завижда на жертвата му малко по-малко.
Това може да ѝ даде малко спокойствие.
Тя си спомня за грубата мрежова схема и как името на Тереза все изскачаше. Грешка, със сигурност. Трябва да има някакво обяснение.
Двете мисли се блъскат в главата ѝ по време на пътуването обратно.
-
Линдзи тъкмо е свалила палтото си и се е настанила на бюрото си, когато на вратата се чука. Ян Уестърлинг стои на вратата, клатушкайки се несигурно на четирисантиметровите си токчета. "Замислих се за нещо. Всъщност за някого."
Уестърлинг сяда на стола срещу бюрото на Линдзи като неохотен свидетел в полицейски участък. Докладчикът е видимо нервен, пръстите ѝ са сплетени, за да ги държи заети, палците се борят. Каквото и да има да каже, тя не иска да го каже, предпочита да го държи в себе си. Но дългът ѝ пречи.
Линдзи слуша търпеливо, докато думите се изсипват. Как в началото не ѝ се е сторило странно, когато Тереза Уорнър е дошла да говори с нея. Все пак работят в един и същи офис, в един и същи екип, бюрото на Вдовицата е само на петдесет метра от тях. След второто посещение обаче Уестърлинг се зачуди защо Тереза Уорнър се държи приятелски сега, когато е в офиса от повече от година и Тереза не е проявила никакъв интерес към нея през цялото това време. Тя отхвърли това като параноя. Уестърлинг беше получила похвала за скорошен проект: понякога това размразяваше старите хора. Изведнъж те забелязваха, сякаш не си се трудил в неизвестност под носа им. Тогава тя реши да се радва на това, а не да се огорчава. Не си беше помислила да бъде подозрителна.