За пръв път си позволи да повярва, че всичко ще се оправи.
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ
Бяха минали три дни от срещата на Тереза с руснака и чувството за вина едва сега започваше да избледнява. Опитваше се да не мисли за това, което беше направила, страхуваше се, че това ще си проличи по лицето ѝ, докато е на работа. В някои отношения все още не се чувстваше истинска, сякаш си беше въобразила всичко. Невярващото лице на Константинов, стягането в гърдите ѝ, задъханото пътуване до дома. В понеделник тя прекара по-голямата част от деня си в напрежение, отново в очакване да я отведат за разговор със следователите. Едва когато минутите минаваха и нищо не се случваше, тя ставаше все по-уверена. Осъзнала, че може да се отпусне. Бяха я подценили значително. Беше се измъкнала от ситуацията.
Беше време да премине към следващата стъпка: да намери нещо, което да даде на руснаците, нещо достатъчно добро, за да ги накара да се съгласят да направят това, което тя поиска.
Не беше нужно да бърза с това. Компютърната система на Агенцията беше минно поле, пълно с капани - или поне така се чуваше. Разказваха им толкова много истории, които имаха за цел да накарат служителите да се страхуват. Независимо дали капаните съществуваха или не, семето на съмнението беше посято и свърши своята работа, като попречи на много от тях да се ровят там, където не трябва. Ако щеше да се опитва да заблуди системата, трябваше да е умна. Не можеше да оставя след себе си следи от трохи.
Тя знаеше ограниченията си: не беше компютърен магьосник. Хартиените досиета щяха да са най-сигурни, но до тях нямаше да е лесно да се стигне, особено за отделенията, делата със специален достъп, нещата, от които руснаците най-вероятно щяха да се интересуват - те щяха да се държат под ключ от Маги. Или долу в трезора, но тя не можеше да се върне при Джими Първис; това щеше да го накара да бъде подозрителен.
Единственият начин, за който се сети да проучи, без да предупреди никого, беше чрез инструментите за сътрудничество във вътрешната мрежа на Агенцията. Инструментите имаха за цел да решат проблема, възникнал след 11 септември, че анализаторите на разузнаването работят в изолирани помещения. Беше им казано, че трябва да споделят парчетата от пъзела си, ако искат да избегнат следващия провал на разузнаването.
В ежедневието си Тереза рядко използваше тези инструменти, но докато се ровеше из форумите, разбра, че можеш да разбереш много за това, върху което работят другите. И макар че в някой офис някъде в недрата на сградата можеше да се водят дневници, смисълът беше в сътрудничеството, така че невинаги щеше да изпъкне, ако някой си пъха носа в теми, които технически не са негова работа. Не мислеше, че така ще получи цялата информация, от която се нуждае, но поне беше начало.
Тя седна пред компютъра и прегледа форумите за Русия. Офицери и анализатори разглеждаха всяка тема под слънцето и изглеждаше невероятно, че има клиенти - полицаи, военни командири - които се интересуват от всички тези дреболии. Предположи, че това е остатък от времето на Студената война, когато руснаците правеха толкова много луди неща, че не можеше да бъдеш сигурен кое може да се окаже важно, затова изучаваше всичко.
Тя превъртя списъка с подфоруми, толкова изчерпателен, че на практика представляваше списък с хранителни стоки. От коя от всички тези теми руснаците биха се интересували най-много? Кое би било достатъчно важно, за да заслужава да се откаже от съпруга си? Какво би ги подразнило? Логично беше, че най-много ще ги интересуват активите на ЦРУ в Русия. Винаги сте искали да знаете дали сред вас има шпиони, които предават тайните ви, правейки работата ви безполезна. Самоличността на активите обаче се пазеше строго. Малко вероятно беше да открие имена във форумите. Но те можеха да ѝ покажат откъде да започне.
След два дни на внимателно потапяне в и извън дискусионните теми, за да не предизвика подозрения, Тереза имаше кратък списък със случаи, които да проучи. Един от тях беше актив с кодово име "Маяк". Тереза смяташе, че "Маяк" може да е учен, който работи в някаква степен за руското правителство. Офицерът, който докладваше за "Маяк", Ян Уестърлинг, беше доста предпазлив. Тя не предоставяше подробности и затова за Тереза беше трудно да разбере къде точно работи "Маяк". Но изглежда, че знаеше нещо за руските ракети и руснаците вероятно щяха да намерят това за примамливо, при наскоро подновените сътресения около Договора за ядрените сили със среден обсег.