"Ще ви бъда благодарна." Имаше още нещо, което я притесняваше. "За човек, когото не сте отразявали от няколко години, името на Тарасенко сякаш ви е изскочило на очи."
Въздишка с прегракнало гърло. "Не забравяте касапина от Цхинвали. Той участваше в кампанията в Южна Осетия през 2008 г. Сигурно не си спомняш това - звучиш някак младо - но беше голяма работа. Отношенията между Грузия и Русия бяха лоши от известно време, така че Русия използва Южна Осетия като повод да навлезе на грузинска територия. Беше доста неприятна кампания, лоша и за двете страни, не ме разбирайте погрешно, но осетинците нямаше да нанесат щетите, които нанесоха, без руската подкрепа. В крайна сметка ООН разкритикува Русия за нейната роля."
"И Тарасенко е участвал в това?"
Браун се ухили. "Той беше лейтенант, нетърпелив да се докаже. Беше съветник, прикрепен към южноосетинско подразделение, което беше виновно за най-лошите неща. Говорим за поведение на ниво военно престъпление. Разрушаване на градове, влачене на дядовци в полето, за да ги застрелят, изнасилване на всяка жена в селото. Отвратителни неща."
Това беше мъжът, който седеше до нея в музея. Вълк в човешки дрехи. Тя си спомни белега на слепоочието му, белите зъби. По гръбнака ѝ затанцува студена тръпка.
"Той вбеси осетинските войски и след това ги пусна на свобода. А ООН може и да критикуваше Русия, но нямаше никакво наказание. Руските военни възнаградиха Тарасенко за това. След като през 2010 г. сухопътните войски бяха реорганизирани, той беше преместен на удобен пост във ФСБ. Където знаят какво да правят с един задник от световна класа."
-
Електронната поща на Артър Браун се появи в пощенската кутия на Тереза час по-късно, както беше обещано, и тя прочете докладите един по един. Те проследяваха пътя на разрушението, описваха въздушните удари, които обсипваха с бомби беззащитни села, преди да дойдат войските, за да довършат работата, избивайки злодеите, които не бяха достатъчно умни да избягат по-рано. Руснаците откраднали всичко ценно, дори добитък, и опожарили фермите зад себе си. Името на Тарасенко беше замесено във всичко това, като подтикваше южноосетинците да дадат воля на старите си претенции, нагнетяваше гнева им, подклаждаше омразата им. Всичко това, за да докаже на Грузия, че не е добра идея да се противопоставя на Русия.
Тереза падна на стола си, зашеметена. Вече беше станало време за обяд, но тя нямаше никакъв апетит. Единственото, което искаше, беше да се прибере вкъщи, да се вмъкне в леглото си и да дръпне завивките през главата си, но се страхуваше да не отнесе със себе си тази порочност.
Този мъж. Този огнедишащ людоед. Сега тя беше обвързана с него. Как е могла да бъде толкова наивна? За да проработи планът ѝ, тя трябваше да има контрол. Никога нямаше да контролира нито един от двамата мъже. Нито Морозов - шпионинът, нито Тарасенко - копелето.
Тя отблъсна тези мисли. Не, не можеше да приеме поражението от самото начало. Знаеше, че е толкова умна, колкото и те. Липсваше ѝ безпощадност, но щеше да се научи. Щеше да намери начин да успее. Трябваше да го направи: нямаше друг избор. Залогът не беше само животът на Ричард или нейният. Имаше и Брайън. Не можеш да предадеш сина си на чудовище. Нейната работа беше да го защити, да застане между скъпоценното си момче и чудовищата. Дори хладнокръвните убийци и доказаните военни престъпници. Тя беше само една жена, но беше негова майка.
Това правеха майките.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТ
НАСТОЯЩИЯТ ДЕН
Малкият офис вече е потискащ. Превърнал се е в затворническа килия на Линдзи.
Тя не иска да предизвиква подозрения у Тереза, като влиза и излиза твърде често. В същото време едва издържа да бъде там, като знае, че Тереза е точно зад вратата.
Тереза ли е къртицата? Не е като да има много доказателства, на които да се опре. Все пак си спомня лицето на Джан Уестърлинг, когато ѝ каза, че Тереза е попитала за Кулаков: знае, че това е странно. А Кинкейд... Линдзи чувстваше, че той не е откровен с нея.
Тереза. Въпреки противоречивите доказателства, има нещо там. Тя е сигурна в това.
Вие сте човешкият детектор на лъжата, нали? Би трябвало да можеш да разбереш само като я погледнеш. Линдзи изтръпва; винаги е мразила този прякор. Освен това не работи по този начин и тя го знае.
Този следобед Линдзи два пъти отиде за кафе, дори прибягна до служебната тенджера с катран, защото това ѝ даде повод да мине покрай бюрото на Тереза. През половината от времето Тереза дори не е там и Линдзи се промъква из офиса, за да види с кого говори. Тя може да посочи следващия актив, който ще изчезне. После, когато Тереза е на бюрото си, очите им се срещат и Линдзи се притеснява, че Тереза може да разбере, че нещо не е наред. Линдзи може и да знае всички неща, които те издават, но не е способна да ги предотврати. Тя не е закоравяла лъжкиня. Как е попаднала в тази странна ситуация, която не е очаквала, подозирайки - знаейки, че един от колегите ѝ е предател?