Частта, която тя не може да разбере, е защо: защо Тереза би предала ЦРУ? Няма причина, която тя да вижда - освен ако не е свързана с преждевременната смърт на Ричард. И все пак... Трябваше да се случи много, за да може един професионален разузнавач да стане предател.
Първо, тя трябва да прецени останалите заподозрени. Уанг - тя е далечен изстрел и е озадачаващо, че Кинкейд е дал името ѝ. Възможно ли е той да е объркан?
Тя притиска ръце към челото си. С оглед на всички неотдавнашни събития е почти сигурна, че тя е тази, която е объркана. Би могла да се възползва от някой, с когото да поговори за това.
Офисът на Ерик е на няколко крачки от нея.
Тя потропва нежно на вратата му. "Имаш ли минутка?" - пита тя.
Той кимва. Тя затваря вратата и сяда на стола срещу бюрото му.
"Намерихте ли нашата къртица?"
"Все още трябва да направя още проучвания... има противоречива информация..."
"Разбирам, разбирам, запазваш си правото да промениш решението си, но нямаше да дойдеш при мен, ако нямаше нещо. Вън с него. Кой мислиш, че е той?"
Това е последният ѝ шанс да запази това за себе си. В дъното на стомаха си обаче знае, че има шанс да е прав. Дължи на Агенцията да говори открито.
"Мисля, че... може да е Тереза Уорнър." Тя затаява дъх, без да може да повярва, че е казала това ужасно нещо на глас. Обвинява приятелката си в най-лошото предателство. Кажи ми, че сигурно се шегувам. Кажи ми, че това не е възможно.
Но изражението му остава внимателно сдържано, докато посяга към химикалката, която лежи изоставена на бюрото. Започва да я потупва по бланката. "Няма да кажа, че си луда. Трябва да имаш причина да стигнеш до това заключение. Разкажете ми за нея."
Тя преминава през работата, която е свършила, през всяка нейна стъпка. Разказва му за анализа на отровата, за разговорите с Уестърлинг. Излага и противоречивата информация, както и това, че ЦРУ изглежда е готов да я припише на Кейт Франклин.
"Това беше наистина жалко, за Кейт..." Ерик казва. "Но ти си сигурен, че не си съгласен с КИ? Не казваш това просто от съжаление?"
"Ако смятах, че тя е отговорната страна, нямаше да се поколебая да го кажа. Но... CI се държи прекалено агресивно. Не мисля, че Кейт е къртицата."
Ерик въздъхва с облекчение. "Радвам се да чуя това от теб. Аз също не мислех така. Не че имам някаква представа за този конкретен случай; казвам го от това, което знам за Кейт. Но нямаше да си толкова сигурен за Кейт, ако нямаше улики, водещи в друга посока - прав ли съм?"
Когато стига до частта за проучване на метаданните, тя се колебае. "Не съм приключила с това. В зависимост от това какво ще намеря... това може да промени всичко. Може да насочи към някой друг. Може да я оправдае."
"Или може да е пиронът в ковчега" - казва той категорично.
Точно от това се страхуваше - от Ерик, който прибързва със заключенията. "Но това няма смисъл. Руснаците са убили съпруга ѝ. Защо тя би им помогнала?"
Тя е разчитала, че това ще е моментът, в който Ерик ще се съгласи и ще каже, че трябва да има някаква улика, която още не са уловили, улика, която ще разкрие истинския предател. Спрете ме да издам приятеля си. Но Ерик не е на път да каже това, ако не съдим по мрачната физиономия на лицето му.
"Загубата на Ричард беше тежка за Тереза - кого се шегувам? Беше тежко за всеки, който е бил приятел на Ричард, но никой от нас не може да знае какво е било това за нея. Може да се окаже... че тя е преиначила историята в главата си и вместо да се сърди на Ричард, че е поел такъв безумен риск - защото точно това беше, на практика самоубийство - тя обвинява Агенцията. След като това се случи, тя проведе невероятен кръстоносен поход, опитвайки се да накара директора да го проучи, когато случаят беше открит и затворен. Какво е очаквала да открие?"
Линдзи отваря уста, но не знае какво да каже.
"Тя може да си помисли, че това е и моя вина. Не бих я обвинила. Може би е трябвало да го спра. Можех да сложа край на това. Но активът беше големият му преврат, нали знаеш. Неговата претенция за слава. Ако успееше да я измъкне изпод носа на ФСБ, това щеше да е легенда. Той искаше да опита и аз не смятах, че мога да му отнема това. Не очаквах, че ще се обърка толкова много - очевидно никой от нас не очакваше."
Съжалението му е осезаемо. Сякаш призраците отпреди две години изпълват стаята - целият гняв, драма и съжаление. "Свърши се. Научаваш се от него - но трябва да го оставиш да си отиде." Това е всичко, което тя може да си помисли да каже.