"Колкото и налудничаво да звучи, ако Тереза е отишла при руснаците като начин да ни отмъсти... Неприятно ми е да го кажа, но го виждам. Тя е изгубила всичко и иска и ние да страдаме".
Може ли и Линдзи да види това? Тя се сеща за разговорите на кафе в кафенето. Горчивите отстъпления. Предупреждението от Маги. Да, тя може да го види. Това е възможност.
"Ако това е вярно... Ако е така, Линдзи, трябва да я свалим. Тя не може да се измъкне от отговорност."
"Разбира се." Това се разбира от само себе си. Никога не е мислила, че в кариерата си ще открие предател сред тях, но сега, когато това се е случило, тя знае какъв е дългът ѝ.
Ерик се навежда към нея. "Не казвай на никого другиго за това. Потвърди подозренията си, а след това ела първо при мен. Ще измислим следващите стъпки - заедно".
Той се изправя и се отдалечава от бюрото си, странно зареден с енергия, сякаш е запален предпазител. "Трябва да знаеш... че в момента провеждам друга операция с гара Москва. Тя няма нищо общо с твоето разследване, но... Ако се появи нещо странно в московския край, преди да прекараш твърде много време в опити да разбереш какво е то, ела при мен."
Тя кимва. Това не е твърде необичайно. Специалните операции са затворени по природа, ограничени до шепа хора, които участват пряко. Може да се получи неприятно, ако една специална операция, като нейното разследване, се влее в друга. Може да се стигне до замърсяване на случаите, до заблуда, че едното има нещо общо с другото, когато няма никакви доказателства, нищо освен собствените ти подозрения. Това е част от тайния живот - да можеш да живееш с несигурността, да знаеш, че никога не можеш да имаш всички парчета от пъзела, да знаеш кога имаш достатъчно от тях.
"Като стана дума за гарата - казва тя, - трябва да говоря с Том Касиди, но той не отговаря на съобщенията ми. Мислех да отида в Ханк..."
"Не си ли все още на каквото и да е, което Маша Попов ти е казала?" "Не, не. Ерик маха идеята с ръце. "Ако имаше нещо, досега щяхме да сме разбрали... Вероятно не си се чувал с Том, защото той ми помага с тази друга операция. Ще го помоля да се свърже с теб - не е нужно да въвличаш Ханк". Това е решено, Ерик се настанява на стола си, а на лицето му се появява широка усмивка, докато мисли за тази друга операция. "Тя има голям потенциал", казва той и се обляга назад в скърцащия стол. "Може да стане наистина голяма. Сигурно не бива да говоря за това, но... Чувал си, когато убиха КОС Киев, нали?"
"Това беше преди моето време, но да."
Ерик се издува от самодоволство. "Е, мисля, че най-накрая ще успеем да изправим пред съда човека, който стои зад убийството, Евгени Морозов. Това е голяма работа за седмия етаж, нали знаеш. Нещо, което те искаха от много време".
"Не си ли малко обезсърчен, че трябва да жонглираш с толкова много неща, които могат да доведат до катаклизми?"
Той се засмива. "Не - това е свързано с това да си началник на отдела. Предполагам, че съм свикнал с това. Без него животът щеше да е скучен."
Тя е чувала за Ерик, че обича да е човекът на летящия трапец. Че е бил такъв, преди да се издигне в управлението. Пристрастен към риска. Над бюрото му в офиса виси надпис, като нещо, което би казал мотивационен оратор: няма риск, няма награда.
"Мисля, че си на прав път, Линдзи. Чувствам се правилно."
"Иска ми се да не е така. Няма да говориш с никого за това, докато не ми се отдаде възможност да свърша повече работа, нали?" Линдзи не се чувства удобно. Има нещо в мотивите на Тереза, което изглежда непълно, въпреки това, което казва Ерик. Иска ѝ се да се чувства по-комфортно с това, което току-що е направила, признавайки подозренията си за Тереза. Ерик е технически отговорен за това разследване. Той има право да бъде информиран. И все пак - когато тя излиза от кабинета му - нещо не се чувства правилно.
-
Линдзи се връща към разговора си с Ерик, докато шофира към вкъщи, и все още я заболява стомахът заради това, че е изразила подозренията си за Тереза на глас.
Тереза е страдала. Не ми се струва правилно да имам тези подозрения за нея. А сега е казала на Ерик. Тя иска да му се довери. Тя трябва да му се довери. Той не прилича на другите, които е познавала, нетърпеливи да си извоюват име и без да се интересуват кой ще пострада в този процес. Като началника на участъка, за когото е работила в Ливан, или като ръководителите в Тайната служба, които са я изпратили в Бейрут с надеждата за най-лошото. По онова време тя го беше поставила под въпрос - справяше се добре с руската цел, защо да я преместват на нещо различно?" - но й бяха казали, че трябва да се докаже на непозната почва. Една истинска суперзвезда ще се справи със задачата - беше й казал началникът на гара Бейрут с блясък в очите, който тя реши да пренебрегне. Искаше й се да повярва на меда, който й наливаха в ухото.