Докато обаче Линдзи обмисля това, Тереза решава да натисне. "Кой беше този, с когото се срещнахте вчера? В офиса на Ерик? Не я познах."
Бинго. Тя трябва да говори за Сали Хърбърт. Линдзи не смята, че Тереза е била на бюрото си, когато тя и Ерик са се срещнали със Сали. Тя е по-навътре в нещата, отколкото си мисля. "Тя е от ФБР." Дали това ще накара Тереза да осъзнае, че това може да означава подслушване и следене?
Тереза все пак продължава напред.
"А? Значи трябва да имате заподозрян?" В гласа на Тереза се долавя безпогрешно треперене. Линдзи просто свива рамене. Може би това признание ще подтикне Тереза, ще я направи още по-отчаяна. Ще я накара да сгреши, ако продължи напред.
По силата на негласно споразумение те спират. Линдзи усеща напрежението във въздуха, докато носи чашите до мивката, а Тереза отива горе да приготви сина си за лягане. Тя е заложила капана: сега трябва да видим дали Тереза ще влезе в него.
Тя се вслушва в звука на гласовете им, на майка и син, без да може да различи думите. Нежното договаряне на времето за лягане. Има нещо успокояващо в тези два тона заедно - гласът на Брайън е висок и пеещ, сякаш рецитира детски стихчета, а този на Тереза е равен и леко мелодичен. Това я кара да се чувства леко виновна за това, което е направила. Ако нещата вървят по план - както се надяваше, - тя ще вкара Тереза в затвора. Брайън ще остане без нито един от родителите си. Какво ще се случи с него? Тереза е споменала, че майка ѝ все още е жива - би ли могла да се грижи за малкия си внук?
Линдзи поклаща глава, сякаш това може да я отърве от тези неприятни мисли. Каквото и да се случи с Брайън, това не е по нейна вина. Това беше решение на Тереза. Всичко е било решение на Тереза.
Напрегнато и неприятно е, когато Тереза я изпровожда до входната врата, прегърнала се от студа, докато Линдзи навлича дъждобрана си. Остават няколко часа до полунощ, а утре е работен ден. Те се усмихват мрачно една на друга и Линдзи си въобразява, че това е признание за това, което и двете знаят. Къде се намират.
Бойните линии са очертани, краят е близо. Остава да се отговори само на един въпрос: кой ще надделее?
"Благодаря за прекрасната вечер." Думите се изплъзват от Линдзи с остър край.
"Ще се видим утре в офиса", казва Тереза, докато затваря вратата.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Линдзи седи в пашкул от мрак.
В офиса е напълно спокойно. Толкова е тихо, че се чува тиктакането на минутната стрелка на големия часовник в офиса. След вечерята тя не се е прибрала вкъщи, а се е върнала на работа. Може би не е толкова упорита, колкото й се иска да мисли. Вечерта с Тереза я е разтърсила. Не може да не се притеснява, че не е права, че е допуснала грешка. Дали Тереза се е държала виновно? В момента й се искаше да повярва в това, но сега... Не е толкова сигурна.
Според стенограмата на ФБР руснаците скоро ще установят контакт с Тереза. Ако Линдзи е пропуснала нещо, тя трябва да знае.
Тя преглежда записките си още веднъж, търсейки някоя пропусната подробност, която ще оправдае обвиняемата. Линдзи иска да греши за Тереза. Би било облекчение да греши. А в този пъзел има толкова много парчета, че е напълно възможно тя да е пропуснала или да не е разбрала нещо. Нейно задължение е да провери двойно и тройно.
Тя не греши. Има серийния номер на компютъра на Тереза, който се опитва да получи достъп до забранените файлове за "Лайтхаус", "Скипджак" и "Чингис".
Макар че начинът, по който се е опитала да получи достъп до файла на Чингис, изглежда малко по-различен.
Проверете. Вече идентифицирахме това. Един от служителите в доклада потвърди, че Тереза е разговаряла с нея.
И все пак нещо се натрапва на Линдзи. Тя го отблъсква.
Няма какво да обсъждаме. Хванаха я в крачка. Наблюдението е установило, че Тереза се е свързала с предполагаем руски агент. Ще я хванем с червени ръце и всичко ще приключи. Почти е свършило.
Тя е предател.
Линдзи прелиства страница от стар доклад, хартиено копие. Очите ѝ са уморени. Обсъжда дали да не си легне.
Погледът ѝ попада на заглавието на вестника - Razorbill. Вижда го за първи път. Докладната записка сякаш се отнася за някаква ужасна операция, която е завършила с катастрофа, завършила толкова зле, че е била скрита под пълно затъмнение от секретност. Тя е почти сигурна, че това е прикриващият термин, който е бил редактиран в няколко от докладите, които е видяла, свързани с катастрофалната мисия на Ричард Уорнър. Много внимателно са се старали да запазят този от записите, но ето че той се изплъзва. Дебелото черно мастило покрива най-съблазнителните части от текста.