Ричард Уорнър. Не разполагат с име, но кой друг би могъл да е той?
От Станцията съобщават, че се опитват да потвърдят разказа на актива, както и да получат допълнителна информация, но активите им са се разбягали да се прикрият, страхуват се да изскочат от окопите, страхуват се, че ФСБ ги чака. Не им остава нищо друго, освен да седят и да чакат. Някой е написал с ръка в ъгъла на страницата: "Руски искания?
Линдзи се обляга на стола си. Гърдите ѝ са стегнати, главата ѝ се върти. Осъзнава, че е задържала дъха си.
Ричард Уорнър е бил жив. Във всеки случай в един момент.
Забавно. Тя забелязва малко червено петно в горния десен ъгъл на страницата. Кръв? Не, твърде светло за това. Странно.
Но тя го отхвърля. Все пак това не е последният доклад. Остават още няколко листа хартия. Поемайки си дълбоко дъх, тя започва последния.
Още един меморандум за запис, който регистрира поредната среща. Два крехки листа хартия. Тук ще разберат, че Ричард е мъртъв - смята Линдзи. Оттук научават, че е бил убит от ФСБ, че е умрял в руска затворническа болница и че отмъстителните руснаци отказват да върнат тялото.
Само че това не е така.
За един официален меморандум думите са горещи и висцерални и скачат от страницата. Срещата започва с възмущение, но поне Ерик е успял да задържи позицията си, макар и само с пръсти. Той казва на събралата се група от ядосани, димящи старшини на Агенцията, че руснаците са отказали да признаят, че нещо някога се е случило, а мълчанието им е оглушително. От "Московска станция" предполагат, че това се дължи на факта, че Путин не може да допусне истината да излезе наяве, че една от домакините му е имала неблагоразумието да го шпионира, да изнася тайни изпод носа му. Това би окуражило цяла една класа руснаци - крепостните селяни - да въстанат срещу олигарсите. Това щеше да бъде началото на Френската революция на брега на река Москва.
ФСБ не е отправила никакви искания? Не е предложила да размени Ричард Уорнър за един от своите предатели? Дори за Олдрич Еймс или Робърт Хансен, най-успешните им вербовчици? Висшите служители на ЦРУ явно са объркани.
И със сигурност имат предвид замяна на тялото на Ричард Уорнър. Човекът е мъртъв.
Езикът е ясен: няма споменаване на Ричард в минало време. Разбирането е, че човекът е жив.
Какво можем да направим? Пита Баркър. Не можем да го оставим да изгние в руски затвор. Дължим на Ричард повече от това.
Ричард не е минал по правилните канали - казва заместник-директорът. Той е знаел какъв риск поема. Не е очаквал, че ще бъде спасен, ако нещата излязат извън контрол.
Нищо не можем да направим - добавя началникът на гарата в Москва. Руснаците отказват дори да признаят, че нещо се е случило. Ще отричат, че разполагат с Ричард Уорнър, а ако наблегнем на въпроса, рискуваме да разкрием Карусел. Няма да изгубя този актив - загубихме достатъчно от тях заради това фиаско.
Фиаско. Думата сигурно бе капнала като киселина върху кожата на Ерик. Той вече се намираше в достатъчно гореща вода, за да го свари жив. Всичките му години на мишената в Русия, репутацията му, които се изпаряваха в дим.
Рискувай на едро или се прибери у дома - не беше ли това винаги мотото на Ерик?
Но не и на Ричард. Да, тук има нещо, което се набива на очи на Линдзи, като жужащ комар.
Накрая директорът се намесва. Ръцете ни са вързани. Нищо не можем да направим за Ричард, бедняка. Може би руснаците ще променят мнението си някой ден. Засега го оставяме да си отиде. Запечатваме документите.
Според доклада никой не се изказва.
А Тереза? Заместник-директорът задава въпроса.
Не й казвай нищо. Нека си мисли, че съпругът ѝ е мъртъв.
Кой може да е толкова безсърдечен, че да крие това от Тереза? чуди се Линдзи. Онзи директор, политическото назначение, онзи преди Честърфийлд? Някакъв външен човек, който е забравил за задължението на Агенцията към хората си.
Точно там, на страницата, е написано кой го е казал.
Ерик Нюман.
Ерик Нюман им е казал да запазят тази информация от нея.
Той продължи: Не знаем дали някога ще си го върнем. Оставете я да продължи живота си. Няма причина тя да страда заради неговата грешка. Не е ли по-добре за нея по този начин?
Никой не възразява. Нито директорът, нито заместник-директорът. Никой не се застъпва за Тереза.
Кълна се, че тя никога няма да разбере - продължава Ерик. Тя остава на седмия етаж. Ние ще сме единствените, които ще знаят.
И това е направено.
Линдзи се отдръпва от бюрото си, а сърцето ѝ блъска в гърдите, сякаш току-що е пробягала маратон с темпото на спринтьор.
Това е невероятно - и все пак е напълно правдоподобно. В тайните служби се носят слухове за активи, заловени от чужди служби за сигурност и оставени да гният в затвора години наред. Това е риск, който всички признават и приемат.