Но това се случва само с активи, чужденци, които решават да издадат тайните на страната си. Това не се случва на служители на ЦРУ. Винаги има тайни преговори, сделки за агента на противника, който тъне в американски затвор. Така ли? В това иска да вярват новите служители на Тайните служби.
Две години в руски затвор. Линдзи може само да си представи какво трябва да е за Ричард.
А Тереза... Решили са, че никога няма да й кажат. Ерик направи предложението, мъжете в костюми го подкрепиха. Оставиха приятеля си да гние в руски затвор, да бъде измъчван, може би дори убит, и оставиха жената да си мисли, че е изчезнал завинаги. И всички истории, които Ерик е разказвал, отново и отново, правейки го да изглежда като доброто момче, героят, който се е борил за нея... Линдзи усеща пробождане в гърдите си като студен кинжал, забит дълбоко.
Нищо не показва, че Тереза някога е разбрала истината, но ако е така...
Съществува нейната мотивация да работи с Русия. Да си отмъсти на ЦРУ за предателството им.
Стомахът на Линдзи се свива, сякаш я бутат от скала.
Това е заплетена, заплетена мрежа от измами. А в сърцето ѝ е Вдовицата, посинена и смазана.
ТРИДЕСЕТ
Първото нещо, което прави сутринта, Линдзи влиза в офиса на Ерик Нюман.
Часът е седем и тридесет. Почти не е спала, благодарение на докладите на "Разборбил", които е прочела часове по-рано и които все още се просмукват като наркотик във вените ѝ. За щастие в този час руският отдел е почти празен, само същите ранни птици, сгърчени над мониторите си, същата синя светлина, която трепти в сумрака. Никой от тях не ѝ обръща внимание, докато тя се отправя право към кабинета на Ерик и затваря вратата.
Главата му се вдига от внезапното нахлуване. "Подготвям се за срещата в 8:30. Това може ли да почака?" Без усмивка, без "добро утро". Сякаш я е очаквал. Може би в пощенската му кутия е имало имейл от Стражата, с който го уведомяват, че снощи някой е получил достъп до купето на "Разорбил".
Тя сгъва ръце на гърдите си. "Щяхте ли да ми кажете за Ричард Уорнър?"
Енергията сякаш излиза от него. След това той се сковава. Отдръпва се от бюрото си, но остава на стола, гледайки я нагоре. "И така, знаеш ли..."
"За Разорбил, да. Едно споменаване се промъкна през санитарната обработка. Снощи ме прочетоха в купето - казва тя, без да иска Ерик да я прекъсне, преди да е успяла да зададе всичките си въпроси.
Той почти изглежда облекчен, че тя знае, сякаш през цялото време е искал да каже нещо. "Ти не знаеш и половината от това." Той се изправя на крака и започва да крачи, изпълнен с дива енергия. "Беше ад. Мислех, че ще ми повдигнат обвинение. Щях да го направя, ако Роджър Баркър си беше решил."
Малко хора оцеляват след сблъсък с Баркър, ръководителя на Тайната служба. Той изглежда като милия ви стар дядо, но според слуховете играе толкова грубо, колкото е възможно по закон. Какви големи зъби имаш, дядо. По-добри, за да те изядат, скъпа моя.
"Ти остави Тереза да си мисли, че съпругът ѝ е мъртъв".
"Това не беше моя идея."
"В стенограмата не пишеше така."
По лицето му преминава изражение, гневно, после изчезва. Потиснат. "Не знам какво има в тази стенограма, за която говориш... Значи е грешка. Може би е направена нарочно, за да изглеждат по-добре онези змии в стаята. Знаеш, че никога не бих постъпил така с Тереза. Чувал си ме да защитавам Ричард - и да се опитвам да защитя Тереза".
Да, чувала е. "Тереза знае ли, че Ричард е жив?"
"Какво значение има това?" Той звучи нещастен.
"Мотивът, Ерик. Това й дава мотив да отиде при руснаците."
На лицето му се чете болка. Веждите му се набръчкват, а ъгълчетата на устата му се свиват. "Тя знае. Джак Клеменс направи признание на смъртно легло. Предполагам, че е искал да изчисти съвестта си."
Тя е чула за смъртта на Клеменс. Отдавна беше заместник на Ерик, макар че беше много по-възрастен от него и че му беше минало времето да ръководи нещата. Някои мърмореха, че Ерик го е направил заместник именно защото не е бил много добър. Получаваше удобен пост и много време да играе голф, а в замяна на това не се бъркаше в косите на Ерик и никога не го караше да изглежда зле. Защо иначе Ерик щеше да го носи на ръце през всичките тези години - питаха скептиците. Други се кълняха, че в това няма нищо гнусно, че Ерик просто прави услуга на един старец и му помага да запази достойнството си.
Всичко си имаше две страни. Важното беше, и почти невъзможно да се разбере, коя е истината? "И кога беше това?" - попита тя.