Тя губи контрол. Както с Тарасенко и Морозов. Някой, когото е смятала за котарак, може да се окаже тигър.
Тя усеща острието на ножа на паниката, но то не е достатъчно, за да ѝ попречи да приеме. В края на краищата тя трябва да знае какво може да е казал на Линдзи, а той е прав, ще е по-лесно да говорят извън работата. Тя не иска да има нищо общо с Кайл Кинкейд, нито в социален, нито в друг план - но няма избор. Това е риск, който трябва да поеме.
"Защо Кайл, мислех, че никога няма да попиташ."
-
Тереза спира на паркинга на ресторанта и изключва двигателя на своето Volvo. Тя сяда зад волана, без да поглежда дали я наблюдават. Един глас в главата ѝ казва да обърне, че не е твърде късно. Тя може да изпрати детегледачката вкъщи по-рано, да изтрие грима от лицето си, да се свие на дивана, за да гледа филмче на Дисни с Брайън, и да остави Кайл Кинкейд да седи сам на масата си и да се чуди какво се е случило с нея.
Ръцете ѝ се опират на волана, сякаш твърде тежък, за да го вдигне. Не искаше Кинкейд да дойде в дома ѝ, Брайън да я види да си тръгва с непознат мъж. По този въпрос тя е категорична: Брайън няма да знае за Кайл Кинкейд. Животът им никога няма да се пресече, в нито един момент.
Кинкейд е избрал невзрачен ресторант в няколко града, в който, както тя усеща, не ходят служители на Агенцията. Той не желае да ги виждат заедно и макар че това не я притеснява, то предизвиква и слаба тревога. Той се опитва да скрие това, което правят. Защо?
Той все още не е пристигнал, затова тя чака на бара с чаша вино, като отново се бори с желанието си да си тръгне. Над главата ѝ сякаш витае зловещ въздух: нищо добро не може да излезе от тази вечер. Сякаш обмисля да ухажва катастрофата, но не може да се спре.
Накрая се появява Кинкейд. Преоблечен е в спортно сако и риза с разкопчана яка. Изглежда по-нервен, отколкото когато го видя за последен път.
Той ѝ прави комплимент за външния ѝ вид, въпреки че тя се е постарала да се облече консервативно: високо деколте, нисък подгъв. Той моли главния готвач за маса отзад. На Тереза това не ѝ харесва - предполага известна интимност, но тя се досеща, че той я иска за уединение. Тя се плъзга по банкета, като си осигурява най-добрата гледка към ресторанта. В случай че й се наложи да излезе набързо.
"Нека ви донеса още едно вино - казва той и вдига ръка за сервитьора.
"Добре съм", казва тя хладнокръвно, но усмивката му е нахална.
"О, ще искаш още едно питие", уверява я той. И тогава ѝ разказва за разговора си с Линдзи. "Тя дойде да ме види. Задаваше въпроси." Сега Кинкейд има съвсем нов тон. По-уверен. Злобен, като глас на хулиган от училищния двор. Той се приближава, само на градус, но умишлено. Опитва се да я сплаши. "Това означава, че си в беда. Разследването."
Тя не би помислила, че Кинкейд е способен да го сглоби. Изглежда от хората, които имат нужда проблемите да им бъдат обяснени от по-умните, от тези, които са разбрали всичко. За няколко мимолетни секунди тя се чуди колко ли наистина знае той. Дали има изход от това.
"Не знам за какво говориш - казва тя, а лицето ѝ замръзва.
"Не вярвам в това нито за миг." Той си играе с чашата уиски. "Не съм ѝ казал за теб. Дадох ѝ друго име. Но винаги мога да й кажа, че съм сбъркал. Че съм се объркал."
Студена пот започва да се стича по страните ѝ. Тя не може да го попита какво иска: това би било признание за вина. А тя не се съмнява и за миг, че той ще я отнесе към Линдзи, както заплаши. Той би искал да бъде герой.
Колко нелепо е, че от всички блестящи умове в ЦРУ тя е била заловена от Кайл Кинкейд? Трябва да има начин да го разубеди да изпълни заплахата си. Тя си блъска главата, опитвайки се да измисли как.
Междувременно Кинкейд продължава да говори. "Слушай, не знам защо си го направил и не ме интересува. Това си е твоя работа. Но ако не искаш да влезеш в затвора, трябва да ми дадеш нещо. Имаш пари - всички го знаят. Тази спортна кола, къщата в Маклийн. Значи ще ми платиш, за да си държа устата затворена". Той се усмихва толкова широко, че лицето му може да се напука. Издува гърдите си и се обляга назад, преметнал ръце през банкета като мафиот. На нея ѝ се иска да вдигне тази тънка, здрава вилица и да забие зъбите ѝ право в гърдите му.
Той няма представа какво си мисли тя. Гледа я, сякаш е сладолед, а очите му я облизват нагоре-надолу. Отвратително. Той привежда глава близо до нея, за да може да й прошепне в ухото. "И има още едно нещо, което ще ми дадеш. Ще дойдеш с мен в един хотел. Тази вечер." Ръката му се приближава до гърдите ѝ. "Ти си вдовица, нали? От известно време си сама? Така че това ще бъде толкова удоволствие за теб, колкото и за мен. Срамно е, че хубавица като теб е стояла на рафта. За какво си я пазила?"