Тя поставя своята чаша до неговата. Протяга ръка към кръста си за връзките, които държат затворена увитата ѝ рокля, и с едно бързо, обмислено движение - преди да успее да се замисли - издърпва възела, развързва го и роклята ѝ пада отворена. Оставя я да се плъзне по раменете ѝ и да падне на пода в копринено развяване. Кинкейд се усмихва като щастлив ученик. Тя стои пред него по сутиен, бикини и токчета, със златна верижка на врата. Почти усеща как гърлото на Кинкейд пресъхва.
Преди той да успее да каже или да направи нещо, тя се качва на леглото и се разпъва в скута му. Първо сваля сакото му, като го спуска през раменете. Той я гледа изумен. Може би това е част от фантазията му, че една жена може да го желае толкова силно, че да разкъса дрехите му. Във всеки случай той ѝ позволява. Той прокарва ръце по тялото ѝ и тя се опитва да не мисли за начина, по който той размята дупето ѝ през дантелените бикини. Тя разхлабва вратовръзката му - гърлото му не бива да е стеснено по никакъв начин - и разкопчава ризата му. Той отмята глава назад, обичайки това, давайки ѝ пълен достъп, давайки ѝ всичко, което тя иска.
"Знаех, че ще ти хареса, ако си дадеш шанс", казва той. Наистина ли вярва в това? Ерекцията му се надига под нея, притиска се тромаво към пазвата ѝ, докато тя разкопчава копчетата на ризата му.
"Искам да използваш устата си - прошепва той в ухото ѝ.
Тя предпочита да умре първа.
Сега или никога.
Тя избутва раменете му назад върху матрака. Той не се съпротивлява - защо да се съпротивлява? Всичко върви по неговия път, най-смелите му мечти са изпълнени. Тя се обръща и посяга към чашата си на скрина. И в този момент той не може да види какво прави тя.
В бързината на ръцете, които разкопчават копчетата му, и в нейното усукване и въртене, тя е успяла да измъкне самородната отрова от сутиена си в устата си. Не иска да го задържи там за дълго. Нито за секунда повече, отколкото е необходимо.
Тя се навежда над Кинкейд, лицата им са толкова близо, че сянката му в пет часа се допира до бузата ѝ, и го целува по устните. Очаква отворената уста и езика, който се надига, за да срещне нейния.
В този миг тя използва езика си, за да вкара отровата в устата му. После следва с чашата, ръбът ѝ се блъска в зъбите му и изпразва уискито в гърлото му.
Той разбира, че нещо се е случило, и се свлича под нея, опитвайки се да седне изправен, но тя иска да бъде тежка като котва. Тя седи като банши на гърдите му, като сукуб. Пръстите ѝ притискат носа му, затварят устата му. Тя не иска той да може да диша. Тя чака той да поеме въздух. Преглъщай, ти, шибаняк. Преглътни.
Той се мята, размахва ръце, но тя трябва да издържи само още няколко секунди. Лицето му почервенява. В очите му се появяват сълзи. В ъгълчетата на устата му се процежда малко уиски, но той е по гръб, а гравитацията е на нейна страна.
Накрая адамовата му ябълка се раздвижва.
Свършила е.
Тя отскача от гърдите му като котка и се отскубва назад. Застанала на безопасно разстояние, тя наблюдава, разтревожена какво ще се случи по-нататък.
Руските отрови действат бързо. След като деянието е извършено, искаш да е бързо. Последното нещо, което руснаците искат, е някой да има време да разкаже няколко тайни, преди да изтече срокът му на годност.
След като тежестта изчезва от гърдите му, Кинкейд сяда с гръм и трясък, а на лицето му се появява напрегнато изражение. Първата му мисъл не е за отмъщение. Тя е чисто самосъхранение. Той знае, че се е случило нещо ужасно. Знае, че е бил отровен. Възможно ли е вече да усеща последиците? Какво ще направи, ако той извика за помощ или се опита да избяга? Тя следи за най-малкото помръдване, за някаква индикация какво ще направи след това.
Ръцете му се оглеждат около него, сякаш е ослепял и се нуждае от ръцете си. Той бърка в якето си, после спира: мобилният му телефон. Изважда го от джоба си и започва отчаяно да блъска по клавиатурата. Тя го изтръгва от ръката му, като го праща да се върти из стаята.
Опитва се да изкрещи, но нищо не излиза, само съскане на въздух и дълъг, разпенен низ от мехурчета, като от пералня, която е в амок. Очите му търсят лицето ѝ... Какво си ми направила? Той се изплашва, когато истината започва да му се изяснява. Уплашен като малко момче.
После изражението му се променя. Помогни ми.
"Не се притеснявай. Няма да умреш", казва му тя, докато посяга към бутилката скоч. Отпива голяма глътка, размахва я в устата си, изплаква енергично, докато спринтира към банята. Изплюва всичко в мивката. Дали е била достатъчно бърза, или в организма ѝ е попаднало незначително количество отрова?