Тя удря телефона. Не може да чака той да се свърже с нея, а освен това той само ще продължи да се измъква.
Тя отива в онлайн белите страници, за да извади досието на Кинкейд. Отнема ѝ само още минута, за да проследи ръководителя на Кинкейд. Тя издишва бавно в опит да се успокои и се изненадва, когато телефонът е вдигнат бързо.
Тя обяснява, че води разследване и трябва да говори с Кинкейд. Може ли да ѝ каже как да се свърже с него, моля?
От другата страна на слушалката се разнася напрегнато мълчание. Накрая мъжът казва: "Не сте ли чули? Предполагам, че не знаеш... Кайл е в болница. Той е в кома."
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Тереза стои пред кабинета на Линдзи и слуша. Тя винаги е била тиха като монахиня. Умеела е да се крие от родителите си, да се измъква от съпруга си.
Тя подслушва целия разговор на Линдзи с ръководителя на Кинкейд. Може да има само една причина Линдзи да търси Кинкейд: Линдзи я следи. Щом разбере, че Кинкейд е в болницата, и започне да проследява стъпките на Тереза, всичко ще приключи.
Тя ще загуби всичко. Синът ѝ. Единственият ѝ шанс да измъкне Ричард от затвора.
Което означава, че всички тези ужасни неща, които е направила, ще бъдат напразни. Предала е страната си, причинила е смъртта на един човек, вероятно е отговорна за втори (макар и не Яромир Попов, тя няма нищо общо с това).
Всичко това е напразно, ако руснаците не я измъкнат навреме.
Тик-так, тик-так. С всяка минута тя усеща как Линдзи се приближава към нея.
Тарасенко е садист, който я държи в напрежение.
Тя се чувства безпомощна. Тя не обича да се чувства безпомощна.
Тя се отдалечава на пръсти от офиса на Линдзи, мълчалива като лебед, който се плъзга по езеро. Има нужда от минута насаме. Грабва чантата си и отива в дамската тоалетна. Застава пред огледалото в цял ръст и нервно пощипва косата си. Нанася червилото си, овлажнява ръцете си.
Нужен ѝ е план, начин да спечели време, ако всичко отиде по дяволите.
Сигурна е, че Линдзи все още не е събрала всичко, иначе вече щяха да са я арестували.
Всичко, което трябва да направи, е да попречи на Линдзи да сглоби последните парчета.
Все още има време.
Докато връща шишенцето с овлажняващ крем в чантата си, ръката ѝ попада върху малката кутийка Altoids. Вдига я и я разклаща. Награждава я с малка дрънкалка.
Вътре все още има половин хапче.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТ
Подробностите около хоспитализирането на Кинкейд, когато Линдзи най-накрая ги чува, са ужасяващи. Намерен е сам в хотелска стая, полуоблечен, без да реагира.
Никой не знае защо е бил в хотела. Апартаментът му е на петнайсет минути път.
Служителят на хотела казва на полицията, че с него е имало жена, но не може да даде кой знае какво описание. Не я е разпознал, което означава, че не е била една от проститутките, които редовно минавали през хотела.
Отделът за сигурност на Агенцията, разбира се, работеше с полицията. Винаги го правеха, когато някой служител на Агенцията беше ранен или умря при подозрителни обстоятелства. Но досега имаше безумно малко информация. След като Линдзи прочита медицинския доклад, тя се свързва с Ранди Детуилър. "Не съм експерт по отравянията, но на мен ми прилича на такова. И това е второто отравяне, свързано с този случай, което изглежда твърде голямо съвпадение, за да е едно". Той обещава да проучи въпроса.
Тя трябва да се върне към случая, колкото и малко да й стига за това: Откритието на Детвайлер за гелсемиума и заключенията на Молина означават още една късна нощ за Линдзи. Зад затворената врата тя слуша как един по един останалите си тръгват за деня. Дрънчене на шкафове, които се затварят и заключват, отваряне и затваряне на врати. Накрая е напълно тихо, толкова тихо, че тя чува как се включва и изключва манипулаторът. Въздухът в тесния й малък кабинет става все по-застоял, докато тя вади досиетата си и препрочита всеки доклад, търсейки още улики. Нещо, което е пропуснала. Списъкът върху жълтата юридическа подложка се удължава бавно, ред след ред.
Тя слага химикалката и отдръпва бележника. Иска ѝ се да има повече срещи лице в лице. Тя е по-добра в това, да разбира какво означава всяко движение на очите и преместване на тежестта на стола. В наклона на главата на някого има повече сигурност, отколкото в думите му, поне за Линдзи. Тя иска да изучава Тереза от другия край на стаята или зад еднопосочно стъкло.
Близо до полунощ тя открива нещо, което преди е било пренебрегвано. Манифестът от полета на Попов е приложен към токсикологичния доклад, на самия му гръб, което може да обясни пропуска. По някакъв начин службата на съдебния лекар е успяла да накара "Делта" да го изкашля. Може би службата се е страхувала от зараза и е смятала, че може да се наложи да проследи пътниците, ако причината за смъртта е по въздушно-капков път.