Хърбърт даде ясно да се разбере при старта с Ерик, че случаят на Тереза принадлежи на ФБР. Тя беше преминала границата и сега това беше федерален въпрос. Но убийството на Яромир Попов - сега, когато Линдзи се съмнява, че е свързано с Кулаков и Нестеров, то не принадлежи на ФБР, нали? Тежестта на доказателствата е, че Ерик Нюман го е организирал. Тя не може да се обърне към ФБР с това, не и докато не разбере защо.
"Не съм сигурна какво означава това - казва Линдзи. Чувстваше се справедливо да каже това. "Ще говоря с Тони и ще разбера дали сме изпратили Саймън в Русия". Това, което тя не казва, защото няма нужда, е, че случаят току-що се е обърнал наопаки.
Хърбърт изчаква един миг. "Слушай, Линдзи, ще ти дам възможност да преминеш през това, но сигурна ли си, че това не е нещо, което трябва да знам? Само ще забавя разследването, ако не ни кажеш всичко."
"И ти, и аз знаем, че това може да има сериозни последици за Агенцията. Не искам да греша. Просто се нуждая от още малко време, за да съм сигурен в това, което виждам."
"Ами да."
"Двадесет и четири часа. Тогава ще ви кажа всичко, което знам."
"Ще те държа да го направиш." Хърбърт окачва слушалката.
Останала сама, осъзнаването удря Линдзи като бейзболна бухалка. Тя няма нито едно съмнение, нито един шепот, нито един проблясък. Ерик Нюман стои зад смъртта на Яромир Попов.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
Пред кафенето на Агенцията има двор. В него има шепа маси и пейки под оскъдните дървета. В ъгъла стои огромна скулптура - ленти от метал с пробити букви от азбуката, разположени на пръв поглед на случаен принцип, които приканват към по-нататъшно разглеждане. Предназначена е да изобразява криптография, а тези букви съдържат скрито послание.
Линдзи седи на една пейка и се взира в статуята. Слънцето е филтрирано от дърветата, но все пак блести ярко от метала, което я кара да примижава. Тя напуска бюрото си, защото не може да рискува да се сблъска с Ерик в сегашното си състояние.
Каква игра играе той? Без значение как изкривява фактите, тя не може да се сети за нито един смислен сценарий. Защо Ерик Нюман я привлича, за да разреши случая - или да не го разреши - ако той е този, който е убил Попов?
Той казва, че е на нейна страна.
Тя поглежда към металната скулптура, но погледът ѝ минава право през нея. Писмата са заплетени. Като всичко останало, изглежда.
Тя се връща към собствения си пъзел, опитвайки се да заплете парчетата така, че да разкаже логична история. Ерик е наел Симон да убие Попов. Никой не знае защо Попов е бързал за Вашингтон, но обстоятелствата предполагат, че е имал да каже нещо на ЦРУ, но не се е доверил на Московската станция. Какво е знаел?
Тук тя излиза с празен отговор. Според Маша той е имал да ѝ каже нещо. Нещо, което не е смятал, че може да сподели с Московската станция. Което би могло да означава, че не се е доверил на ръководителя си Том Касиди или че не се е доверил на цялата станция.
Единственото, което тя може да направи, е да мисли за Ерик. Защо е тази шарада, когато Попов е бил убит, след като той е стоял зад това през цялото време? Тогава не е могло да бъде санкционирано.
Той сам го е разрешил.
Тя се страхува от емоциите, които преминават през нея в момента като буйна река. В ЦРУ те обучават да се пазиш от емоциите. Емоциите замъгляват преценката ти и мамят ума ти, правят те податлив на манипулации и грешки. Затова точно сега тя се бори с всичко, което има. Иска й се да влезе в кабинета на Ерик, да го притисне до стената и да поиска да знае какво прави, проклети тайни в тайните, кажи ми. Защо от всички активи, с които разполага, от всички мързеливци, лъжци и пияници, които години наред са подмамвали ЦРУ, той е избрал да пожертва Яромир Попов. Но не искаш от лисицата да обясни защо е влязла в кокошарника, когато всички пилета лежат мъртви по земята.
Тя усеща, че я гледат. Сигурна е, че това е параноя, нищо повече от стар приятел, който не е знаел, че се е върнал от Бейрут, готов да мине с голямо "здрасти". Линдзи поглежда през рамо, очаквайки да не открие нищо там, никого - но това е Тереза. Линдзи би разпознала характерното ѝ червено червило навсякъде.
Тереза я гледа странно. В последно време не се виждат толкова често в офиса, не и както в началото. Линдзи осъзнава цинично, че това е било, защото Тереза е търсила информация за разследването, а не от истинско приятелство. Това осъзнаване идва с укор.
И все пак приятелството им е било истинско.
Не се дръжте като чукчи: всичко е дим и огледала. И е така от първия ден.
-
Линдзи изведнъж си спомня за първата си среща с Дейвис. Той я заведе в Бурж Хамуд, арменския квартал на града, на вечеря със суджук шаурма. След вечерята се върнаха по улица "Армения" и Дейвис ѝ разказа истории от различни свои назначения, безопасни неща, без тайни, без имена. Колкото повече се забавляваше, толкова повече се притесняваше, защото това не можеше да бъде. Не беше позволено. Ако беше умна, щеше да го пресече още в зародиш, да го спре, преди да е започнало.