Големи двуетажни домове със сини покриви, разположени сред градини с ручеи и езера, площадки за игри и гимнастика, лехи с цветя и билки, къщички за опитомени животни и птици… Тълпи от деца с големи очи и еднакви костюми, които скриваха разликата между момичетата и момчетата… Сред възрастните марсианци също беше трудно да определиш по костюма мъжете и жените — в основни линии той е еднакъв, разликата е само в стила: при мъжете дрехата предава по-точно формите на тялото, при жените повече ги прикрива. Във всеки случай възрастната особа, която ни посрещна пред вратите на един от най-големите домове, като слизахме от лодката, беше несъмнено жена, защото Нети я прегърна и нарече „мамо“. По-нататък обаче той често я наричаше, както и всички негови другари, просто по име — Нела.
Марсианката вече знаеше за целта на нашето посещение и направо ни поведе из залите на „Дома на децата“, започвайки от групата на най-малките, която самата тя ръководеше, до децата от старша възраст, на границата на юношеството. По пътя малките „чудовища“ се присъединяваха и вървяха след нас, като наблюдаваха с интерес човека от друга планета — те добре знаеха кой съм. Когато обходихме и последните зали, вече ни съпровождаше цяла тълпа, макар че повечето деца още от сутринта се бяха пръснали по градинките.
В този дом живееха около триста деца на различна възраст. Попитах Нела защо в „домовете на децата“ всички възрастови групи се смесват, а не се отделят всяка в отделен дом, което значително би облекчило разпределението на труда между възпитателите и би опростило тяхната ръбота.
— Защото тогава не би имало истинско възпитание — отговори Нела. — За да получи възпитание за обществото, детето трябва да живее в общество. Най-много жизнен опит и знания децата усвояват едно от друго. Да ги изолираме според възрастта би означавало да създаваме за тях едностранчива и тясна жизнена среда, в която развитието на бъдещия човек ще върви бавно, вяло и еднообразно. Разликата във възрастта дава голям простор и за пряка активност. Големите деца са първите ни помощници в грижите за най-малките. Ние не само съзнателно обединяваме всички детски възрасти, но дори се стараем да подбираме във всеки детски дом възпитатели на различна възраст и с различни практически специалности.
— Но в този дом децата са разпределени по зали съобразно възрастта, това сякаш не съответствува на казаното от вас.
— Децата се събират в залите само да спят, закусват и обядват, в тези случаи, разбира се, не е нужно да се смесват различните възрасти. Но в игрите и занятията те постоянно се групират, както им харесва. Даже когато има някакви белетристични или научно-популярни четения за определена група, в аудиторията винаги нахлува тълпа деца от всички останали групи. Децата сами избират обществото си и обичат да се събират с другарчета на друга възраст, особено с по-големи от тях.
— Нела — каза в това време един малчуган, отделяйки се от тълпата, — Еста ми взе лодчицата, която сам си направих, вземи я от нея и ми я дай.
— Къде е тя? — попита Нела.
— Побягна към езерото да пусне лодчицата във водата — обясни детето.
— Сега нямам време за това, нека някое от по-големите деца дойде с тебе и убеди Еста да не те обижда. А най-добре е да отидеш сам и да й помогнеш да пуснете лодката. Нищо чудно, че лодчицата й е харесала, щом е направена добре.
Детето тръгна, а Нела са обърна към останалите:
— А вие, дечица, ще направите по-добре, ако ни оставите сами. На чужденеца едва ли му е приятно стотици детски очи да са втренчени в него. Представи си, Елви, че цяла тълпа чужденци внимателно те наблюдава. Какво би направил тогава?
— Бих избягал — храбро заяви най-близкият от тълпата, към когото тя се обърна. И всички деца тутакси със смях се разбягаха. Ние излязохме в градината.
— Вижте колко е силно миналото — с усмивка каза възпитателката. — Уж живеем при комунизма, почти никога нищо не отказваме на децата — откъде тогава се взема чувството за лична собственост? Детето идва и казва: „Моята“ лодка, „аз сам“ си я направих. И това става често, понякога работата стига до бой. Нищо не може да се направи — такъв е общият закон на живота: развитието на организма съкратено повтаря развитието на вида, както развитието на личността повтаря развитието на обществото. Самоопределянето на детето от средната и старшата възрастова група в повечето случаи има такъв смътно-индивидуалистичен характер. Приближаването на половата зрелост отначало подсилва този оттенък. Едва в юношеството социалната среда на настоящето окончателно побеждава остатъците от миналото.