Магнус се засмя. Алек отново го беше предугадил.
— Вземам само средно ценни бутилки, когато се каня да ги изпия върху платформа на триста метра над земята.
Опита се да компенсира за един порив на вятъра, но се поизсили и платформата се люшна опасно в другата посока като махало и едва не проби дупка в гигантски билборд. Магнус побърза да изправи балона и провери положението под тях.
Роякът иблиси се беше разделил на две, ограждайки ловците на сенки върху покрива отдолу. Уловени в капан, двамата нефилими продължиха да се бият храбро. Русокосата жена се движеше като хваната натясно светкавица. Първият иблис, който им се нахвърли, беше посечен с един замах на серафимската ѝ кама, също като втория и третия. Ала демоните бяха твърде много. Пред погледа на Магнус четвърти демон се хвърли към жената и светещите му очи прорязаха мрака.
Магнус погледна към Алек и той му кимна. Магнус вложи голяма част от магията си, за да задържи балона съвършено неподвижен за един миг. Първата стрела на Алек полетя.
Иблисът така и не стигна до жената. Сиянието на очите му помътня, докато тялото му се стопяваше, оставяйки след себе си единствено стрела, забита в земята. Още трима демони бяха сполетени от същата съдба.
Ръцете на Алек бяха неясно петно от движение, сипещи стрела след стрела към рояка под тях. Всеки път, когато чифт светещи очи се насочеше към ловците на сенки, една стрела го пресрещаше, преди да успее да се добере до тях.
Твърде жалко, че Магнус трябваше да отдаде вниманието си на това да контролира природните стихии, вместо да се любува на гаджето си.
Ариергардът на демоните се обърна към новата заплаха в небето. Трима от тях се откъснаха от нападението над ловците на сенки и се хвърлиха към балона. Двама бяха свалени със стрели, преди да успеят да се доберат до платформата, но Алек нямаше достатъчно време, за да се прицели в третия. Демонът, в чиято зейнала паст имаше редица черни зъби, посегна към него.
Само че Алек вече беше пуснал лъка и бе извадил серафимска кама.
— Пуриел — каза и острието лумна с ангелска сила.
Руните върху тялото му проблясваха, когато заби оръжието в демона и му отсече главата. Иблисът се разпадна, превръщайки се в черна пепел.
Друга група демони достигна платформата и бързо срещна подобна съдба. Това правеха ловците на сенки, за това беше роден Алек. Тялото му беше оръжие, изящно и мълниеносно, оръжие — наточено, за да убива демони и да брани онези, които обича. Алек беше много добър и в двете.
Уменията на Магнус бяха повече в сферата на магията и на модния усет. Улови един демон в мрежа от електричество и отблъсна друг с помощта на невидима бариера от вятър. Алек простреля онзи, който Магнус беше задържал, а след това прониза последния иблис на покрива под тях. Русокосата жена и нейният другар вече нямаше какво да правят. Стояха сред вихрушка от пепел и разруха и гледаха с недоумение.
— Няма защо! — извика Магнус и им помаха. — Беше безплатно!
— Магнус — обади се Алек. — Магнус!
Нотката на истинска тревога в гласа на Алек бе онова, което накара Магнус да си даде сметка, че вятърът му се беше изплъзнал, още преди да почувства рязкото движение на платформата под краката им. Направи едно последно трескаво и обречено движение и Алек се втурна към него, прикривайки тялото му със своето.
— Приготви се за… — изкрещя в ухото му, докато балонът се носеше към земята и по-точно към таблото на един театър, върху което с ярки жълти крушки бе изписано КАРМЕН.
Магнус Бейн полагаше голямо усилие винаги да прави нещата ефектно.
Сблъсъкът определено беше такъв.
Глава 2
Звездите изписват името ти
Миг преди платформата да се блъсне в буквата Р, Алек сграбчи Магнус за ръкава, издърпа го в груба прегръдка и се хвърли заедно с него през ръба на платформата. Искрящото небе и искрящият град размениха местата си, докато светът се завърташе около тях. Магнус изгуби представа за горе и долу, докато долу не напомни за себе си, като го удари силно. Последва миг на мрак, а после той се озова легнал на тревата, прегърнат от ръцете на Алек.
Примига, за да пропъди звездите, които се бяха появили пред очите му, тъкмо навреме, за да види как балонът се разби в таблото, предизвиквайки впечатляваща експлозия от искри и трески. Газовият пламък, който го бе поддържал във въздуха, подскочи и балонът бързо спадна, докато огнени езици обхващаха и него, и таблото.
От другата страна на улицата вече се събираха зяпачи. Специфичните сирени на парижките полицейски коли долетяха до ушите им, усилвайки се бързо. Имаше неща, които не може да бъдат скрити с магия.