— Трябва да направим нещо! — изкрещя на Магнус.
— Или пък — отвърна Магнус — бихме могли да осъзнаем, че това няма нищо общо с нас, и да се махнем от тук.
— Те ще срутят цялото имение. Някой ще пострада!
Магнус разпери ръце и мраморни блокове се изтръгнаха от пода, оформяйки ниска стена, която да защити нимфите от втора ледена мълния.
— Някой определено ще пострада и това по всяка вероятност ще сме ние. — Само че Алек беше минал на режим герой и Магнус нямаше кой знае какво да стори, за да го спре. — И все пак ще се опитам да смекча щетите — добави.
Стаята изстена и се разтресе и една от стените рухна. Рафаел бутна Елиът настрани от падащите отломки, а после отръска нетърпеливо белия мраморен прах от растите другия вампир.
— Не се чувствам добре — каза Елиът. — Сградата ли руши, или аз пих твърде много?
— И двете — отвърна Лили.
— И на мен доста ми се повдига — допълни Рафаел — от идиотското ти държание, Елиът.
— Здрасти, Рафаел — обади се Магнус. — Навярно бихте искали да последвате Алек навън?
Той махна натам, където беше Алек допреди миг. Само че Алек не беше там. Вместо това Магнус видя как парапетът на балкона се откъсна и полетя на парчета към главата на незабелязващата нищо Катарина, която се грижеше за няколко ранени върколаци.
Пред очите на Магнус, Алек, който си беше взел конфискуваните лък и стрели, сега преметнати на гърба му, се хвърли в кръстосания огън, изплъзвайки се на две метални тръби, които се опитаха да го сграбчат, и избягвайки на сантиметри замаха на полилея октопод, който се опита да му откъсне главата. Метна се тъкмо навреме, за да блъсне Катарина настрани, приземявайки се на колене, стиснал сигурно Катарина в ръцете си.
— Да последваме Алек, не ми се струва особено разумно — заяви Рафаел зад гърба на Магнус. — Той като че ли се хвърля право към опасността.
— Ловците на сенки винаги правят така — отвърна Магнус.
Рафаел заразглежда ноктите си.
— Сигурно е приятно да имаш партньор, за когото знаеш, че винаги ще избере теб, а не дълга си или спасяването на света.
Магнус не отговори. Вниманието му беше погълнато от Катарина и Алек. Катарина тъкмо примигваше насреща му с мъничко изненадан вид, когато изведнъж се задърпа и извика предупредително.
Алек вдигна поглед, но вече беше твърде късно. Още едно парче се беше откъснало от тавана и висеше над главите им, всеки миг щеше да падне и да ги смаже. Твърде късно беше за бягство, а Магнус знаеше, че запасите от магия на Катарина са почти изчерпани. Изцеляваше всеки, който дойдеше при нея, и никога не запазваше достатъчно от магията си, за да защити себе си.
Магнус загледа с ужас как Алек я закри с тялото си, приготвяйки се да посрещне срутването, което щеше да ги погребе живи.
Проблесна син огън. Магнус вдигна ръце, които грееха като лампи в сенките.
— Александър! — изкрещя. — Дръпни се!
Алек вдигна очи, изненадан, че не беше смазан. Погледна през разрушената бална зала към Магнус с широко отворени сини очи. Ръцете на Магнус бяха изпънати и с усилие задържаха огромния къс цимент съвсем близо над главите им.
Алек и Катарина скочиха на крака и затичаха през опасната бална зала към Магнус. Още оживели тръби им препречиха пътя, мъчейки се да обвият металните си пипала около глезените на Алек. Той им се измъкна и ги прескочи. Една успя да се увие около глезена му и го препъна. Той бутна Катарина напред и Магнус улови ръката ѝ и я издърпа на безопасно място при себе си.
Каел, чу да казва Алек и видя лумването на серафимска кама.
Един замах посече пипалото около краката му. Алек се добра до Магнус в същия миг, в който Барнабас подпали целия под на залата. Малкълм отвърна подобаващо — приливна вълна вода от канала връхлетя откъм кухнята. Завихри се около краката на Малкълм и го събори, след което се погрижи за Барнабас. Понесени от водната стихия, двамата магьосници бяха изхвърлени от палацото, а Малкълм надаваше тържествуващи викове, сякаш се пускаше по водна пързалка.
Всички, освен вампирите, си поеха дълбоко дъх. Палацото продължи да се руши около тях.
— Промених си мнението — оповести Катарина и като обви ръка около врата на Алек, го целуна по бузата. — Харесвам те.
— О. — Алек изглеждаше смутен. — Благодаря.
— Моля те, грижи се за Магнус — добави Катарина.
— Опитвам се — отвърна Алек.
Катарина хвърли доволен поглед към Магнус над рамото му.