Силни ръце издърпаха Магнус на крака.
— Добре ли си?
Колкото и да бе странно, беше. Безопасното падане от абсурдни височини очевидно бе едно от многобройните умения на ловците на сенки. Магнус беше по-разтърсен от загриженото изражение на Алек, отколкото от падането. Усети, че му се иска да хвърли поглед през рамо, за да види за кого е предназначена тази загриженост, защото не можеше да повярва съвсем, че е за него.
Магнус от векове насам избягваше смъртта. Не беше свикнал някой да се тревожи толкова за това, че отново се е разминал на косъм.
— Не мога да се оплача — отвърна и подръпна ръкавелите си. — Направя ли го, ще бъде само за да получа малко внимание от един красив джентълмен.
За щастие, тази вечер очевидно нямаше представление на „Кармен“, така че нямаше пострадали. Двамата се изправиха на крака и се загледаха в разрухата. За щастие, бяха невидими за прииждащите зяпачи, които много скоро щяха да бъдат озадачени от липсата на пътници в балона. Въздухът притихна, а после таблото се наклони, издавайки пронизителен звук, когато пламъците погълнаха и последната му опора и то рухна на земята, хвърляйки искри и кълбо дим във въздуха. Неколцина души в тълпата се отдръпнаха предпазливо, но продължиха да правят снимки.
— Признавам — заяви Магнус, подръпвайки скъсано парче от ризата си, което плющеше на вятъра, — че тази вечер не се развива съвсем по план.
Лицето на Алек посърна.
— Съжалявам, че провалих вечерта ни.
— Нищо не е провалено. Нощта едва сега започва и все още има време за резервации — отвърна Магнус. — Театърът ще получи щедро дарение от неизвестен благодетел, за да поправят щетите, нанесени от тази необяснима злополука. Ние се каним да си направим нощна разходка из най-романтичния град на света. На мен ми звучи като отлична нощ. Злото беше победено, което също е хубаво.
Алек се намръщи.
— Толкова много демони иблис на едно място е необичайно.
— Трябва да оставим малко зло и за Парижкия институт, та обитателите му да имат с какво да се позабавляват. Би било невъзпитано от наша страна да заграбим всичкото зло за битки. Освен това сме на почивка. Carpe diem. Улови деня, не демоните.
Алек се съгласи със свиване на рамене и усмивка.
— Освен това ти си страхотен с лъка, което е много, много привлекателно — добави Магнус. Според него Алек имаше нужда да чува повече комплименти. Алек изглеждаше изненадан, но му стана приятно. — Добре. А сега. Нови дрехи. Ако някой от парижките елфи ме види в такова състояние, репутацията ми цял век няма да се възстанови.
— Не знам — каза Алек срамежливо. — На мен ми харесва как изглеждаш.
Магнус грейна, но беше непоклатим. Не в катастрофа с въздухоплавателен балон си представяше как разкъсват дрехите му по време на това пътуване. И така — към улица „Сент Оноре“ за едно бързо освежаване на гардероба.
Минаха през няколко магазина, които бяха отворени до късно или можеше да бъдат убедени да останат отворени за един отколешен важен клиент. Магнус си избра блейзър от червено кадифе на шарки над ръждивочервена риза с волани, докато Алек не можеше да бъде убеден да приеме нищо по-нестандартно от тъмен суитшърт на райета под кожено яке с твърде много ципове.
След като приключиха с това, Магнус направи няколко обаждания и с удоволствие съобщи на Алек, че ще вечерят на масата на главния готвач в „Сън в лятна нощ“, най-популярния елфически ресторант в града.
Отвън мястото имаше съвсем обикновен вид, с живописна тухлена фасада. Вътре приличаше на елфическа пещера. Пищен изумруденозелен мъх застилаше пода, стените и покривът бяха от грапав камък, като в пещера. Лиани излизаха като змии от дърветата и се плъзгаха между масите, а неколцина от клиентите гонеха храната си, тъй като ястията им се бяха издигнали над чиниите в опит да избягат.
— Винаги е толкова странно да си поръчвам елфическа храна — подхвърли Алек, след като си избраха салата. — Искам да кажа, в Ню Йорк непрекъснато го правя, но онези места ги познавам. „Кодексът на ловците на сенки“ казва, че не бива да ядем елфическа храна при каквито и да е обстоятелства.
— Това място е напълно безопасно — каза Магнус, дъвчейки едно от листата, докато то се опитваше да изпълзи от устата му. — Напълно, общо взето, безопасно. Стига да платим за яденето, то не е приношение, а покупка. Финансовата трансакция променя всичко. Границата е тънка, но не е ли винаги така, когато става дума за феите? Не позволявай на салатата да избяга!