Горните стъпала на стълбището бяха рухнали и сега площадката бе провиснала под тежестта си. Лили и Елиът повдигнаха Алек над главите си, силата им придаваше бързина на скока му. Той им помаха, преди да се обърне напред, и те отвърнаха на помахването му. Рафаел беше кръстосал ръце.
На горния етаж беше по-тихо, ако не се брояха пращенето на пукащо се дърво от време на време и стонът на отслабените основи на имението. Алек се залови да претърси стаите една по една. Повечето бяха празни, разбира се.
В една от тях се натъкна на плачещо момиче върколак, сгушено в купчина чаршафи. Алек ѝ помогна да скочи през прозореца и я видя как цопна в канала и отплува кучешката.
Намери две перита да се крият в един дрешник. Или поне си помисли, че се крият, преди да осъзнае, че се бяха целували през цялото време и нямаха представа, че партито е свършило. Освен това освободи русалка, която случайно се беше заключила в една от баните.
Беше претърсил целия етаж, когато влезе в библиотеката и се натъкна на групичка надарени със Зрението мундани, надвити от лиани. Същинска джунгла от отковани от пода дъски, тръби и всякакви строителни материали, които бяха оживели и ги бяха обвили като мумии. Библиотеката се намираше точно над балната зала и очевидно част от магията на битката се беше просмукала и тук.
Алек си разчисти път до тях със серафимската си кама, прерязвайки дъските като сърп, жънещ житни класове, и отскубна лампа удушвач от врата на една жена.
Оживелите мебели като че ли започнаха да насочват вниманието си към Алек, сметнали го очевидно за заплаха. Това означаваше, че можа да освободи мунданите, докато дъски, тръби и кръвожадни табуретки се съсредоточиха върху него. Успя да отведе ужасената групичка до прозореца и извика за помощ.
Елиът се появи и се залови да улавя мунданите, докато Алек ги пускаше навън един по един.
— Почти съм сигурен, че знам какво ще ми отговориш — извика му Елиът, — но мнението ти относно това да ухапя тези хора е…
— Не! — изкрещя Алек.
— Просто проверявам, просто проверявам — побърза да каже Елиът. — Не е нужно да се ядосваш.
Алек се поколеба за малко дали да прехвърли и последния мундан навън, но в този миг се появи Катарина, понесла превръзки. Мунданите щяха да бъдат в безопасност с нея.
За сметка на това неговото положение започваше да става притеснително. За всяка тръба, която успееше да пререже, друга заемаше мястото ѝ. Дъски се обвиваха около глезените и китките му. Колкото повече Алек се съпротивляваше, толкова повече го оплитаха те.
Много скоро краката му бяха стегнати плътно от медни тръби, кръстът му — от дъски, а ръцете му — от две греди, които се бяха изтръгнали от стените.
Дървена лиана се обви около кръста му и го стисна толкова силно, че оръжието изпадна от ръката му.
Шинюн се появи в стаята тъкмо навреме.
— Алек? Какво става, за бога? Защо палацото се руши?
Алек я зяпна.
— Къде беше?
— Имаш ли нужда от помощ? — Нетрепващото ѝ, неподвижно лице остана обърнато към него в продължение на още няколко секунди, в които Алек не знаеше дали е развеселена, замислена или се диви на глупостта му. — Бих могла да те освободя с огън — предложи тя и ръката ѝ засия, грейвайки с оранжева светлина, която бързо стана ярка, червена, изгаряща.
Алек почувства горещината ѝ през лианите, които бързо се стопяваха.
С огромно облекчение видя Магнус да се появява. До него крачеше Малкълм, от когото капеше вода.
— Моля те, недей да излагаш на риск живота, нито крайниците на гаджето ми — заяви Магнус. — Привързан съм и към двете. Малкълм, ако обичаш, озапти своите… растения и разни такива.
Светлината в ръцете на Шинюн угасна. Малкълм огледа преценяващо ситуацията и плесна няколко пъти, редувайки коя ръка беше отгоре. С всяко пляскане лианите се отдръпваха.
— Къде е Барнабас? — попита Алек, отърсвайки се от отломките от къщата.
— Насърчих го да си тръгне — отвърна Магнус. — Деликатно.
— Как? — попита Алек.
Магнус се замисли.
— Е, може би не чак толкова деликатно.
Лицето на Малкълм беше още по-бледо от обикновено.
— Това е ужасно. По всяка вероятност изгубих депозита за щети.
— Не си оставил депозит за щети — напомни му Алек. — Открадна къщата от онзи Барнабас.
— О, да.
Лицето на Малкълм се проясни.
Алек улови ръката на Магнус, докато излизаха през развалините навън. Тази връзка между тях беше истинско облекчение, топлото, силно стисване на ръката на Магнус беше солидно обещание, че е в безопасност.