— Е, както казваше Алек — подхвърли Магнус, докато прекосяваха останките от фоайето, — къде беше?
— Бях на двора, когато сградата започна да се руши — отвърна Шинюн. — Нямах представа какво става. Опитах се да се добера до вас, ала имаше хора, които се нуждаеха от помощ.
— С това бяхме заети и ние — каза Алек, докато слизаха по стъпалата пред имението.
Огромно парче мрамор препречваше подножието на стълбището. Малкълм изглеждаше уморен, но двамата с Магнус махнаха едновременно и мраморът се плъзна бавно настрани.
Гаснещата нощ оцветяваше мрамора във виолетово. На калдъръмената уличка отвън все още чакаха шепа изостанали гости на партито. Жулиет възкликна тържествуващо, когато видя Алек и останалите да излизат. Рафаел не го направи.
— Важното — каза Магнус — е, че според мен нямаше жертви.
Мраморът се плъзна изцяло настрани и те видяха мъж, който лежеше по очи отдолу. Беше тъмнокос, на средна възраст, с кожа, посиняла от загубата на кръвта, която бе пропила и вкоравила дрехите му.
В ръката си все още стискаше маска на феникс, нелепо напомняне за отминалото веселие.
— Избързах — тихо каза Магнус.
Коленичи и обърна смазаното тяло внимателно, макар че мъжът отдавна не го беше грижа. Затвори очите му.
Шинюн си пое рязко дъх през стиснати зъби.
— Той е. Мори Шу.
Алек усети как го залива ужас. Никога нямаше да получат отговори от Мори Шу, който лежеше неподвижен и замълчал завинаги на калдъръмената улица.
— И не е бил убит от сградата, паднала отгоре му — продължи Шинюн, а ужасът в гласа ѝ се превърна в ярост. — Бил е убит от вампири.
Всички виждаха дупките на гърлото му, кръвта, проблясваща мрачно на лунната светлина. Нюйоркските вампири направиха няколко крачки назад.
— Не бяхме ние — каза Лили след миг. — Нека да огледам тялото.
— Не, Лили. — Рафаел протегна ръка, за да ѝ попречи да пристъпи напред. — Това няма нищо общо с нас. Тръгваме си още сега.
— Те бяха с мен — каза Алек.
— През цялата нощ? — попита Шинюн. — Изглежда така, сякаш е мъртъв от доста време.
Алек не отговори. По ризата на Елиът имаше кръв, макар да не беше с цвета на човешка кръв. От мисълта вампир да пие от някой безпомощен му се повдигна.
— Ние не пием от магьосници — заяви Лили.
— Млъкни — изръмжа ѝ Рафаел. — Дръж си устата пред нефилимите!
— Вампирите не пият кръв от магьосници — каза Магнус. — Мори Шу не е бил убит от глад. Убили са го, за да му затворят устата. Рафаел и хората му нямат причина да го сторят.
— Дори не го познаваме — обади се Елиът.
— Буквално го виждам за първи път — каза Лили.
— В списъка с гости имаше много вампири — отбеляза Малкълм, — които вече са си отишли. Както и немалко непоканени гости. Включително неприятният натрапник, заради когото всичко се провали. Ще трябва да намеря друго палацо за утре вечер.
— Утре вечер? — повтори Алек.
— Разбира се — отвърна Малкълм. — Да не си мислеше, че това ще е еднодневно победно тържество? Шоуто трябва да продължи!
Алек поклати глава. Не можеше да си представи как някой би искал да продължи да се забавлява след всичко това.
Шинюн беше коленичила до тялото на Мори Шу, търсейки улики. Мори Шу беше магьосник… безсмъртен. Ала никой магьосник не беше неуязвим. Всеки от тях можеше да бъде ранен или убит.
Магнус, който беше вдигнал сребърната маска назад в косата си, спря нюйоркските вампири, преди да успеят да си тръгнат. Алек го чу да понижава глас.
Почувства се виновен, че подслушва, ала не можеше просто да изключи нефилимските си инстинкти.
— Как си, Рафаел? — попита Магнус.
— Подразнен. Както винаги.
— Чувството ми е познато — каза Магнус. — Изпитвам го всеки път когато разговаряме. Това, което имах предвид, е, че знам, че с Рейгнър редовно поддържахте контакт.
За миг се възцари мълчание, в което Магнус се взираше в Рафаел със загрижено изражение, а Рафаел се взираше в Магнус с неприкрито презрение.
— О, питаш ме дали съм смазан от скръб по магьосника, когото ловците на сенки убиха?
Алек отвори уста, за да изтъкне, че злият ловец на сенки Себастиян Моргенстърн беше убил магьосника Рейгнър Фел в наскорошната война така, както беше убил и собствения му брат.
А после си спомни как Рафаел седи сам и изпраща съобщения на номер, запазен като РФ, и така и не получава отговор.
Рейгнър Фел.