Алек усети внезапен и неочакван прилив на съчувствие към Рафаел — тази самота му беше позната. Беше на парти, заобиколен от стотици хора, а ето че седеше и пращаше съобщение след съобщение на някого, който беше мъртъв, знаейки, че никога няма да получи отговор.
В живота на Рафаел трябва да бе имало много малко души, които бе смятал за приятели.
— Не ми е приятно — заяви Рафаел, — когато ловците на сенки убиват колегите ми, но не е като да ми е за пръв път. Непрекъснато се случва. Това им е хоби. Благодаря, че попита. Разбира се, иска ми се да рухна върху диван с формата на сърце и да заридая в дантелената си кърпичка, но все някак се държа. Нали още имам контакти сред магьосниците.
Магнус наклони глава на една страна с лека усмивка.
— Теса Грей — продължи Рафаел. — Много благородна дама. Страшно начетена. Вярвам, че я познаваш?
Магнус направи физиономия насреща му.
— Нямам нищо против жлъчността ти. Тя ми харесва. Не ми допада мрачното ти отношение. Една от най-големите наслади в живота е да се подиграваш на другите, така че поне от време на време покажи някакво удоволствие, когато го правиш. Порадвай се малко на живота.
— Аз съм нежив — изтъкна Рафаел.
— Порадвай се на неживота тогава.
Рафаел го изгледа студено. Магнус махна с ръка, при което пръстените и дирите от магията му пръснаха рояк искри в нощния въздух, и въздъхна.
— Теса. Тя е предвестник на лоши новини и в продължение на седмици ще ѝ се сърдя, задето ми тръсна този проблем. Ако не и по-дълго.
— Какъв проблем? Да нямаш неприятности? — попита Рафаел.
— Нищо, с което да не мога да се справя — отвърна Магнус.
— Жалко. Канех се да се посмея на твой гръб. Е, време е да си вървим. Бих ти пожелал успех с тази твоя история с труп и лоши новини, но… не ме вълнува.
— Грижи се за себе си, Рафаел — каза Магнус.
Рафаел махна пренебрежително с ръка през рамо.
— Винаги го правя.
Вампирите поеха по тъмната улица, край която каналът се разстилаше като сребърна лента. Малкълм отиде при Хаясинт и се залови да обсъжда къде биха могли да организират партито си с много повече интерес, отколкото беше проявил към мъртвия мъж.
Алек се загледа след вампирите.
— Искаше да ти помогне.
Магнус го погледна учудено.
— Рафаел? Съмнявам се. Не е точно от онези, които се притичват на помощ на магьосниците.
Магнус се приближи до Шинюн и се зае да огледа тялото. Алек го остави, сигурен, че ще открие нещо важно, ако имаше такова, и изтича след вампирите.
— Почакайте.
Те продължиха, без да му обръщат внимание.
— Спрете за малко.
— Не говорете с ловеца на сенки — нареди Рафаел на останалите. — Дори не го поглеждайте.
— Добре. Извинявам се, че ви обезпокоих. Забравих, че нямате никакво желание да помогнете на Магнус. Ще си вървя и ще му помогна сам — каза Алек.
Рафаел се закова на място.
— Говори — нареди, без да се обръща. Когато Алек се поколеба, чудейки се как точно да изложи проблема, Рафаел, вдигна пръсти. — Три. Две. Едно…
— Ти на практика ръководиш клана, нали? — попита Алек. — Значи, не може да не знаеш доста за онова, което се случва с долноземците.
— Повече, отколкото ти ще знаеш някога, ловецо на сенки.
Алек направи физиономия.
— Знаеш ли нещо за култ, наречен „Алената ръка“?
— Чувал съм за тях — отвърна Рафаел. — Носи се слух, че Магнус го е основал.
Алек мълчеше.
— Не го вярвам — продължи Рафаел. — И ще го кажа на всеки, който попита.
— Страхотно — рече Алек. — Благодаря.
— И ще поразпитам — отстъпи Рафаел.
— Окей. Дай ми телефонния си номер.
— Нямам телефон.
— Рафаел, очевидно имаш телефон. Когато за пръв път те видях на партито, ти пращаше съобщения от него.
Рафаел най-сетне се обърна и го изгледа предпазливо. Елиът и Лили, които бяха останали назад, се спогледаха. След дълга пауза Рафаел прекоси разстоянието между тях, извади телефона от джоба си и го сложи в отворената длан на Алек. Алек си изпрати съобщение от телефона му. Опита се да измисли нещо лаконично и язвително, но в крайна сметка написа просто ЗДРАСТИ.
Джейс би измислил нещо находчиво и лаконично. Е, все тая. Всеки си имаше своите умения.
— Това е историческо събитие — заяви Лили. — За пръв път от петдесет години насам Рафаел дава номера си на някой, когото е срещнал на парти.
Елиът вдигна клюмналата си глава.
— Това заслужава да се отбележи с питие!
Рафаел и Алек не им обърнаха внимание.
Алек подаде телефона на Рафаел. Той го взе. Двамата си кимнаха.