Подемайки напев, той тръгна бавно в кръг из светилището. Беше разперил ръце и от върховете на пръстите му бликаше искряща струя бяла мъгла.
Тя се стелеше и полюшваше във въздуха като лениви морски вълни, а после се сгъсти, приемайки очертанията на човешки тела в движение. Това бяха някои от най-силните спомени, оставили отпечатък върху мястото.
Нещо обаче блокираше магията на Магнус. Култът се беше приготвил за това. Магнус се опита да отблъсне силната магическа бариера, която обвиваше мястото. Няколко спомена успяха да се сгъстят в нещо осезаемо, но си останаха бледи и неясни, разсейвайки се след броени секунди.
От тях само три бяха достатъчно ярки, за да се материализират в нещо различимо. Единият беше прозорец със стъклопис, който вече го нямаше и който изобразяваше някой, ужасно приличащ на Магнус, на когото вееха с палмови листа. Другият беше жена, застанала над олтара с индонезийска кама керис в ръка. В третия се виждаха лица, твърде много лица, разкривени в агония. Различи мундани и дори няколко магьосници, но най-вече елфи. Елфическа кръв, с чиято помощ можеше да бъде призован Велик демон.
Когато най-сетне се отказа, Магнус се задъхваше и бе облян в пот. Дишайки тежко, той отпрати с махване на ръка гъстата мъгла, която тегнеше във въздуха около него. След като мъглата се разсея, видя Шинюн, облегната на една от колоните и скръстила ръце на гърдите си. Очевидно беше наблюдавала усилията му с голям интерес.
— Нещо полезно? — попита го.
Магнус се облегна на стената и поклати глава.
— Някой е направил магия, която да ми попречи да открия каквото и да било. Някой наистина могъщ.
— Забелязваш ли нещо странно в тази стена? — попита Шинюн, кимвайки към портрета на мъжа със заострени зъби.
Магнус се беше опитвал да избягва очите на портрета, сякаш баща му, Асмодей, би могъл да го гледа през тях.
Дори ако беше основал култ, несъмнено никога не би замесил Асмодей. Несъмнено не можеше да е имало време, в което е бил толкова луд или безразсъден.
— Аз забелязвам — обади се Алек неочаквано и Магнус се сепна. — Портретът виси на гола каменна стена, самичък. Стената е голяма, защо не са я използвали за нещо друго?
Алек се приближи до огромната картина, откачи я от стената и я сложи на земята, подпирайки я на една от колоните. След това се върна до голата каменна стена и потропа с кокалчета по нея.
Шинюн се приближи и допря длан до стената. Оранжеви пламъци бликнаха от ръката ѝ и обляха камъка. Той засия като вода, оформяйки ниша, покрита със същите искрящи плочки, както и външните стени. В нишата имаше голяма книга, подвързана с телешка кожа и боядисана в тъмноален цвят.
На корицата с позлатени букви бе написано: „ЧЕРВЕНИТЕ МАГИЧЕСКИ СВИТЪЦИ“.
Шинюн я извади от нишата и приседна на камъка, за да я разгледа. Книгата изглеждаше огромна в слабичките ѝ ръце. Когато запрелиства страниците, пожълтелият тънък пергамент пращеше под пръстите ѝ. Алек зачете над рамото ѝ.
Макар и с неохота, Магнус прекоси стаята и отиде при тях.
Страхопочитанието и ужасът се поразсеяха, когато започна да чете свещените догми, изложени в „Червените свитъци“.
— Единствено Великата отрова, той, който е красив и мъдър, и очарователен, и красив, може да отведе благоверните в Едом. Така че угаждайте на Великата отрова с храна и питиета, и бани, и по някой масаж от време на време.
— Написали са „красив“ два пъти — измърмори Алек.
— Защо се нарича „Червените свитъци“ — попита Шинюн, — когато е книга? А не свитък?
— Определено не са много свитъци — каза Алек.
— Сигурен съм, че който и да е този красив, красив основател на култа — гърдите на Магнус се свиха, — е имал своите причини.
Шинюн продължи да чете:
— Принцът желае само най-доброто за децата си. Затова, за да почетете името му, трябва да има огнище, препълнено само с най-качествения алкохол и пури, и бонбони. Съкровищата и даровете, с които отрупвате Великата отрова, символизират обичта между благоверните, така че нека алкохолът се лее, а златото се умножава и винаги помнете свещените правила.
— Животът е сцена, така че я напускайте със стил.
— Единствено благоверните, които правят наистина страхотно питие, ще бъдат избрани.
— Не обиждайте Великата отрова с жестоки дела или лош усет към модата.
— Търсете децата на демони. Обичайте ги така, както обичате своя господар. Не позволявайте да бъдат сами.
— В трудни времена, помнете: всички пътища водят към Рим.