Алек дори не можеше да си представи как ли се чувства Джия Пенхалоу — да бъде избрана от всички нефилими да бъде най-близо до Ангела, отговаряща за изпълнението на техния дълг. Алек открай време харесваше майката на Ейлийн — спокоен, умен воин от Пекин. Сега тя можеше да направи много добро. Да оглавиш ловците на сенки, означаваше, че можеш да извършиш големи промени, а Алек все по-ясно си даваше сметка, че светът се нуждае от промяна. Прекоси улицата и прескочи въжето, ограждащо масичките на кафенето.
— Благодаря. Ами ти? — попита Ейлийн. — Какво правиш? И откъде взе тази невероятно готина кола?
— Дълга история — отвърна Алек.
— Как са всички в Ню Йорк? Добре ли са?
Последният път, когато се бяха видели, беше малко след погребението на Макс.
— Да — отвърна Алек тихичко. — Добре сме. Ами ти?
— Не мога да се оплача. Джейс с теб ли е?
— Ъ, не — отговори Алек.
Зачуди се дали Ейлийн има специална причина да го пита. Ейлийн и Джейс се бяха целунали в Аликанте преди войната. Опита се да си спомни какво казваше обикновено Изабел за Джейс на момичетата.
— Работата е там — добави, — че Джейс е красива антилопа, която трябва да бъде свободна, за да тича през равнините.
— Какво?
Може и да го беше объркал.
— Джейс си е вкъщи със своята, ъ, с новата си приятелка. Нали си спомняш Клеъри.
Надяваше се, че сърцето на Ейлийн не е разбито.
— А, да, онова нисичко, червенокосо момиче. — Самата Ейлийн също беше дребничка, но отказваше да го признае. — Знаеш ли, Джейс беше толкова тъжен преди войната, че си помислих, че сигурно има забранена любов. Не подозирах, че е Клеъри, по очевидни причини. Мислех, че е онзи вампир.
Алек се закашля. Ейлийн му предложи глътка от своето лате.
— Не — отговори, когато си възвърна гласа. — Джейс не излиза със Саймън. Джейс е хетеросексуален. Саймън е хетеросексуален.
— С очите си видях белезите върху гърлото на Джейс. Оставил е онзи вампир да го ухапе. Доведе го в Аликанте. Помислих си: напълно в стила на Джейс. Никога не забърква каша, когато и една пълна катастрофа е достатъчна. Я чакай, ти да не си помисли, че аз исках да се повозя на това влакче на ужасите?
— Да?
Като верен парабатай, Алек започваше да намира тона на Ейлийн за мъничко обиден.
— Искам да кажа, Джейс е неоспоримо привлекателен, а аз открай време си падам по русокосите и действително го харесвам. Беше много добър с мен. Прояви истинско разбиране, но се надявам да е много щастлив със своята… каквато е там. Или с онзи вампир. С когото и да е.
— Името му е Саймън — каза Алек.
— Да. Разбира се. — Ейлийн се заигра с чашата си за миг, без да го поглежда, а после добави: — Видях ви, теб и твоя долноземец. Нали се сещаш. В Залата на Съглашението.
Възцари се мълчание, в което неловкостта тегнеше като мъгла във въздуха. Алек си спомни как целува Магнус пред очите на Ангела и всички, които обичаше, както и пред стотици напълно непознати. Ръцете му се бяха разтреперили. Толкова се беше страхувал да го направи, но още повече се беше страхувал, че ще го изгуби, че единият от тях би могъл да загине, без Магнус да научи какво изпитва той към него.
Не можеше да разчете лицето на Ейлийн. Открай време се погаждаше с Ейлийн, която беше по-тиха от Изабел и Джейс. Винаги бе имал чувството, че двамата се разбират един друг. Може би този път Ейлийн нямаше да го разбере.
— Трябва да е било ужасяващо — каза тя най-сетне.
— Беше — призна Алек неохотно.
— Сега, когато го направи, щастлив ли си? — попита Ейлийн предпазливо.
Алек не беше сигурен дали е просто любопитна, или като баща му смята, че животът му ще е по-добър, ако продължи да се крие.
— Понякога е трудно — отвърна. — Но съм много щастлив.
Малка, несигурна усмивка пробяга по лицето на Ейлийн.
— Радвам се, че си щастлив. Все още ли сте заедно? Или е един от онези случаи, в които, когато знае, че и ти го харесваш, вече не те харесва толкова? Може би е било просто привлекателността на онова, което не може да има? Някога тревожил ли си се за това?
— Не и до този момент — сопна се Алек.
Ейлийн сви рамене.
— Извинявай. Мисля си, че може би просто не съм особено романтична. Никога не съм разбирала защо хората толкова се впрягат за връзките.
Алек също не го беше разбирал. Спомни си първия път, когато Магнус го беше целунал и всяка клетка от тялото му бе затреперила в ритъма на една съвсем нова песен. Спомни си усещането за това как парченцата от света най-сетне се подреждат по начин, който имаше смисъл.
— Е — каза, — все още сме заедно. Във ваканция сме. Страхотно е. — Отправи предизвикателен поглед на Ейлийн, а после си помисли за Магнус и добави по-меко: — Той е страхотен.