— О — каза Ейлийн.
Очите ѝ се бяха извърнали от Хелън при думата „съблазнен“.
— Магнус няма нищо общо с онзи култ — възрази Алек.
— Докато бяхме във Венеция, чух, че Магнус Бейн го е основал — каза Хелън. — Можеш ли да ми обясниш това?
Алек не отговори. Твърдият синьо-зелен поглед на Хелън омекна.
— Съжалявам. Разбирам, че имаш доверие на Магнус Бейн. Наистина го разбирам. Аз имам доверие на Малкълм Фейд и много други. Нямам причина да се отнасям с подозрение към долноземците, както можеш да се досетиш. Не може обаче да не виждаш, че това изглежда повече от подозрително.
— Магнус не е направил нищо — заяви Алек упорито.
— Нима? — попита Хелън. — Тогава къде е, докато ти нахлуваш в Института заради него?
— В хотела. Чака ме.
— Така ли? Сигурен ли си?
— Да.
Алек извади телефона си. Набра номера на хотела и помоли да го свържат със стаята му. След това зачака, докато телефонът звънеше ли, звънеше и никой не вдигаше.
— Може би е излязъл да си вземе сандвич! — предположи Леон.
Алек набра мобилния номер на Магнус и отново зачака. И пак — никакъв отговор. Този път в стомаха му легна ледена буца. Дали Магнус беше добре?
— Доста неловко — подхвърли Ейлийн.
Хелън изглеждаше така, сякаш ѝ е жал за Алек. Той я погледна яростно.
— Виж — каза тя. — Разполагаме с нещо. Знаем за едно място за срещи недалече от Рим, което „Алената ръка“ използва. Защо не отидем там? И тогава ще видим какво ще открием.
Очевидно бе, че според нея щяха да открият Магнус, оглавяващ един злодейски култ.
— Добре. — Алек прибра телефона си. — Искам да открием „Алената ръка“ по-силно и от теб. Трябва да изчистя името на Магнус от тези обвинения. Ще ти позволя да ми помогнеш с разследването ми.
— Твоето разследване? — повтори Хелън. — Това е моето разследване. А и мислех, че си на почивка.
— Възможно е да бъде едновременно на почивка и да разследва — обади се Ейлийн отбранително.
Двете с Хелън започнаха да говорят една през друга с ниски, напрегнати гласове, подемайки втората си караница в рамките на първите три минути, откакто се бяха запознали. Алек наистина се надяваше Ейлийн да не загази заради него.
Извърна очи от спора и срещна погледа на Леон.
— Не мисля, че имаш нещо общо с този култ — каза му той.
— О — отвърна Алек. — Благодаря ти, Леон.
— Надявам се жарта на Хелън да не попречи на двамата с теб да се сближим.
— Хъ — каза Алек.
Леон очевидно прие това за насърчение, макар че Алек не виждаше защо, и дойде по-близо. Алек се отдръпна към Ейлийн.
— С Хелън имаме много общо помежду си — каза Леон.
— Радвам се за вас.
— Едно от тези неща е, че и двамата харесваме най-различна компания. Ако ме разбираш.
— О. Не разбирам много от това, но отново се радвам за вас.
Алек знаеше, че Магнус е същият. Беше започнал да научава, че съществува цял един свят, от който той бе напълно откъснат, и думи като „бисексуален“ и „пансексуален“, които не беше чувал преди. Изпълваше го мрачна тъга, когато си помислеше за по-младото си Аз, колко отчаяно самотен бе, как бе сигурен, че е единственият, изпитвал някога подобни чувства.
В малките тъмни ъгълчета на душата си понякога Алек се тревожеше. Защо Магнус би избрал него, когато можеше да избере момиче, жена, по-лесен живот? Знаеше колко се бе ужасявал той някога при мисълта за това как ще бъде осъждан.
Но разбира се, ако искаше лесен живот, Магнус нямаше да избере ловец на сенки, нали така?
— Когато всичко това свърши, бих могъл да дойда в Ню Йорк — предложи Леон. — Бихме могли да се позабавляваме. — И като намигна, добави: — Моля те, кажи ми, че този път разбираш намека ми.
— Разбрах го.
— Фантастично! Ще трябва да бъдем дискретни, но мисля, че можем да си изкараме добре. Ти имаш да предложиш много, Алек. Можеш да си намериш нещо по-добро от долноземец със съмнително минало. Хей, имаш ли свободно време тази вечер?
Леон беше красив, предположи Алек. Ако беше дошъл в Ню Йорк, когато Алек беше изпълнен с гняв и нещастие, убеден, че с него никога няма да се случи нищо хубаво, може би щеше да се възползва от предложението му.
— Не. — Извърна се, но после погледна през рамо. — Нека бъда ясен. Не, имам планове за тази вечер, които не включват теб. Не, не проявявам интерес към това да се позабавляваме тайничко. И не. Не мога да си намеря нищо по-добро от Магнус. Няма нищо по-добро от Магнус.
Леон повдигна вежда, докато Алек извисяваше глас. Ейлийн и Хелън забелязаха и обърнаха глави от своя тих, напрегнат спор.