— Леон, да не се опитваш да го сваляш? — попита Хелън Блекторн. — Защо непрекъснато го правиш? Стига си свалял всички наред, Леон!
— Ама животът е кратък, а аз съм красив и съм французин — измърмори Леон.
— Окей. Отиваме на онова място за срещи на „Алената ръка“. Ти оставаш тук, а Ейлийн ще дойде с нас — каза Хелън. — Недей да съблазняваш никого, докато не се върнем. — Тя се обърна към Алек. — Да идем да вземем още оръжия и да го направим. Опитай се да не изоставаш.
Тя излезе от стаята, а Ейлийн и Алек тръгнаха един до друг на няколко крачки след нея.
— Е, отдавна ли познаваш Хелън Блекторн? — попита Ейлийн дрезгаво и се изкашля. — Каза, че си я видял да целува някакво момиче вампир на онова парти? Нали така каза?
Пред очите на Алек изплува образът на Хелън, обвила бледи ръце около вампирското момиче на лунната светлина. Не биваше да го споменава на Ейлийн. То си беше работа на Хелън и вината щеше да е негова, ако сега Ейлийн започнеше да гледа на нея с други очи.
Алек почти не познаваше Хелън, но почувства как го обзема желание да я защити. Беше като да чуе как някой шушука за него, когато беше по-млад и още по-уплашен.
— Не я познавам отдавна — отвърна.
— Предполагам, Джейс ти е казал, че се целунахме — продължи Ейлийн, без никаква връзка. — Имам предвид защо се целунахме. Помагаше ми да си изясня нещо.
Алек я погледна тъжно. Ейлийн открай време му се струваше много здравомислеща, когато ставаше дума за момчета, ала Джейс беше изключението от толкова много правила.
— Моят парабатай не е от онези, които разгласяват подобни неща.
— О — отвърна Ейлийн глухо.
Алек толкова дълго бе хранил отчаяно, невъзможно увлечение по Джейс. Мислил си бе, че то е тайно, но бе открил, че всички знаеха, особено Джейс. Джейс никога не бе имал нещо против. Разбирал бе, че Алек се нуждае от увлечение по някого, който е безопасен. Момче, което, ако Алек му кажеше: „Харесвам те“, нямаше да го фрасне в лицето или да го изправи пред Клейва. Хората можеха да бъдат потресаващо, агресивно ужасни, когато някой беше различен.
Сега това увлечение бе просто спомен. Някога то му се бе струвало част от обичта му към Джейс, обичта, която ги беше направила парабатай, ала сега повече му приличаше на мимолетното лумване на светлина, отразена от метал. Сиянието го нямаше, ала златото на приятелството оставаше, чисто и истинско.
Имаше по-лоши хора от Джейс Херондейл, по които да се увлечеш. Никога не би могъл да осъжда Ейлийн за това. Само че той обичаше Клеъри… по начин, който беше поразил Алек, защото не бе подозирал, че Джейс е в състояние да се влюби така… и това никога нямаше да се промени.
— Бъди мила с Хелън Блекторн — помоли той настойчиво. — Не е нужно да я харесваш, но недей да се отнасяш към нея по-различно, отколкото към който и да било друг ловец на сенки.
Ейлийн примига.
— Изобщо нямах такова намерение. Разбира се, тя е… колега. Ще се отнасям към нея професионално. Това е планът ми за това как да се отнасям към нея. Със спокоен професионализъм.
— Добре.
— Имаш ли телефонния ѝ номер? — попита Ейлийн. — В случай че се окажем разделени или нещо друго?
— Не — отвърна Алек.
В стаята с оръжията Хелън се приближи до тях с пълни със серафимски ками ръце, а русата ѝ коса се извиваше около ушите. От Ейлийн се откъсна въздишка.
— Щяхме да проверяваме за демонска активност — каза Алек на Ейлийн. — В стаята с архивите. Така и не го направихме.
Ейлийн се залови да взема серафимски ками от ръцете на Хелън и да ги слага по себе си.
— Не предпочиташ ли да направим нещо, вместо да се ровим из архивите? Ако това се окаже задънена улица, винаги можем да прегледаме архивите по-късно.
През широките прозорци с изглед към Рим Алек видя как слънцето поема към хоризонта. Градът все още беше златен, ала сега върховете на сградите бяха окъпани в червено.
— Звучи разумно — отвърна и си взе няколко серафимски ками.
По лицето на Хелън се разля нетърпелива усмивка.
— Да вървим на лов.
Глава 20
Aqua Morte
Магнус беше сам в продължение на десетина минути, по време на които се излежаваше и мислеше за Алек. А после на вратата се почука.
Лицето му грейна.
— Влез!
Остана жестоко разочарован. Не беше Алек, решил все пак да остане. А Шинюн.
— Свързах се с един от моите контакти — започна тя без предисловия. — Имам среща с нея в една долноземска баня… — Млъкна и се огледа учудено наоколо. — Къде е Алек?