Сега бе съвършен пример за това. Можеше да усети как всяка отделна болка и порязване туптят в горещата вода и се стопяват заедно с парата. Затвори очи и се отпусна.
Беше платил за индивидуална стая, но след известно време почувства нечие присъствие наблизо. Преди да успее да каже каквото и да било, някой нахълта грубо във ваната му, раздвижвайки гладката повърхност и изпращайки вълнички минерална вода през ръба.
Няколко остри думи му дойдоха на езика и той отвори очи, готов да ги изрече. Вместо това с изненада видя Шинюн, подпираща се на ръба на ваната, увита в хавлия. Облягаше се на стената до себе си, отпуснала лице на лакътя си.
— О — каза той. — Здравей.
— Надявам се, че нямаш нищо против.
— Всъщност имам, но няма нищо.
Магнус прокара ръка над повърхността на водата и около кръста му се материализира една кърпа. Не мислеше, че Шинюн се опитва да го сваля, и лично той нямаше проблем с голотата, ала ситуацията беше странна.
Шинюн премести внимателно телефона на Магнус, който той бе оставил върху ръба на ваната, докато посягаше към една кърпа за ръце. Избърса си лицето, макар да не беше нужно. Очевидно печелеше време.
— Научи ли нещо? — попита Магнус. — От информатора си, имам предвид.
— Да — бавно отвърна Шинюн. — Но преди това трябва да ти призная нещо. Чух разговора ти предишната нощ за това, че си убил доведения си баща.
Магнус беше говорил тихо.
— Значи, си подслушвала. С магия.
— Бях любопитна — сви рамене Шинюн, сякаш това я оправдаваше. — А ти си известен и работиш в голяма близост с нефилимите. Мислех, че нямаш проблеми, че водиш живот на безгрижен разкош. Не мислех, че си като мен.
Тя наведе глава. В този миг в нея имаше искреност, каквато Магнус не беше виждал досега. Изглеждаше по-уязвима, по-открита и това нямаше нищо общо с факта, че двамата седяха почти голи в една вана.
Шинюн вдигна очи към него.
— Искаш ли нещо за пиене?
Всъщност не особено, но почувства, че тя не би отказала едно питие.
— Защо не?
Няколко секунди по-късно се появи сребърен поднос с бутилка червено вино и две големи тумбести чаши. Шинюн наля и на двамата и накара чашата на Магнус да се зарее до него. Те се чукнаха.
Шинюн се мъчеше да намери думи.
— Вече знам историята ти. Справедливо е и ти да научиш моята. По-рано те излъгах.
— Да — каза Магнус. — И аз така предположих.
Шинюн пресуши чашата си на един дъх и я остави настрани.
— Когато демонският ми знак се появи, годеникът ми не продължи да ме обича, напук на всичко. Семейството ми ме отритна, цялото село ме отритна… и той също. Мъже дойдоха с лопати и факли, и крясъци, искащи смъртта ми, и онзи, когото бях смятала за свой баща, ме предаде на тълпата. Възлюбеният ми бе този, който ме сложи в дървената кутия, за да бъда погребана жива.
Шинюн се плъзна надолу във ваната, докато не легна почти хоризонтално и единствено лицето ѝ, все така безизразно като посмъртна маска, се подаваше над водата. Очите ѝ се вдигнаха към мраморния таван.
— Все още чувам как пръстта трополи върху ковчега, както тежките дъждовни капки барабанят по покривите по време на тайфун. — Пръстите ѝ се свиха под водата. — Дращих с нокти, докато ръцете ми се раздраха.
Магнус можеше да чуе дращене на нокти по дърво, докато Шинюн обвиваше историята си с магия. Стените сякаш започваха да го притискат, не му достигаше въздух. Отпи глътка вино, за да успокои гърлото си.
— „Търсете децата на демони. Обичайте ги така, както обичате своя господар. Не позволявайте да бъдат сами.“ Те ме изровиха. Заедно, ние убихме всички в селото ми. Избихме ги до крак. По-късно правих и по-лоши неща по нареждане на „Алената ръка“. Те ми казаха да им имам доверие. Бях толкова благодарна. Исках да принадлежа някъде.
— Съжалявам — прошепна Магнус.
Шинюн е аз. Тя е моето мрачно огледало.
— Знам — каза тя. — „Алената ръка“ винаги говореха за теб, техния повелител, който един ден ще се завърне. Казваха, че трябва да те накараме да се гордееш, когато моментът настъпи. Така копнеех да се върнеш. Исках да бъдеш моето семейство.
— Щях да бъда. Само че не си спомнях за култа. Не знаех нищо за теб. Ако бях знаел, щях да дойда.
— Вярвам ти. Имам ти доверие. През целия ми живот са ме учили да ти имам доверие.