— Да — каза Рафаел. — Били са.
Стомахът на Алек се сви.
— Благодаря ти, Рафаел, наистина помогна.
— Така ли? — Гласът на Рафаел внезапно стана още по-подозрителен. — Как?
— Ще предам на Магнус.
— Да не си посмял. Не ми се обаждай отново. Нямам никакво желание да ти помагам отново, когато и да било. Не казвай на никого, че ти помогнах и сега.
— Трябва да вървя.
— Спри — заповяда Рафаел. — Не затваряй.
Алек затвори.
Рафаел начаса се опита да му позвъни отново. Алек си изключи телефона.
— Какво става? — попита Ейлийн. — Защо изглеждаш така?
— Хелън — каза Алек. — Ти спомена Хипатия Векс като една от заподозрените. Значи, Мори Шу никога не е казал изрично, че лидерът на „Ръката“ е мъж?
Хелън примига.
— Не каза нищо, от което да става ясно.
— Хората на Пазара на сенките говореха така, сякаш е мъж — ниско каза Алек. — Заради слуха, че е Магнус. Дори онези, които не вярваха, че наистина е Магнус, казваха „той“, без да се замислят. А двамата с Магнус бяхме толкова заети с това да го защитаваме, че изобщо не се замислихме.
Информаторът от „Алената ръка“, убит на партито във Венеция. Белязан с върха на триостър меч.
В трудни времена, помнете: всички пътища водят към Рим.
Този ред липсваше от версията на „Червените магически свитъци“, която Изабел му беше изпратила. Онази в Камарата бе подправена, добавено бе още едно правило, което да ги насочи към Рим.
А Шинюн Юнг, магьосница, която очевидно беше добре подготвена като воин, чиито движения обикновено бяха бързи и изящни, се беше препънала, погрижвайки се да намерят подправената книга. За да ги доведе тук.
— Трябва да се махаме — каза Алек. — Веднага.
В мига, в който се обърна натам, откъдето бяха дошли, гората около тях оживя. Силен вятър разлюля клоните и орони листата. Въздухът около тях се стопли, температурата се вдигна рязко. Само допреди няколко секунди нощта беше прохладна и свежа, а сега цареше непоносима жега.
Пет огнени колони се издигнаха в краищата на поляната, всяка от тях — висока колкото няколкоетажна сграда и дебела като дънер. Клони и камъни пукаха, пламъци поглъщаха растителността, въздухът натежа и стана почти невъзможно да дишат. Колоните пращяха и изхвърляха големи въглени високо в небето — стотици светулки, завихряни във въздуха.
Тримата ловци на сенки извадиха стилита и бързо си сложиха различни Знаци за защита: Точност. Издръжливост. Сила. И навярно най-важната от всички — огнеустойчивост.
Ейлийн прибра стилито си и прошепна: Йофиил, и пропитите ѝ с ангелска сила ками се появиха в ръцете ѝ. Алек свали лъка си, а в ръката на Хелън лумна ярка бяла светлина, когато тя извади серафимско оръжие и също изрече името на ангел. Алек не можа да го чуе над грохота на пламъците.
— С риск да кажа очевидното — подхвърли Хелън. — О, не. Това е капан.
Те се събраха, опирайки гърбове, в средата на поляната. С оглед на онова, срещу което бяха изправени, думата изглеждаше слаба.
— Глупаво беше да дойдем тук само тримата — каза Алек. — От „Алената ръка“ знаеха къде точно ще бъдем и кога.
— Как? — попита Ейлийн.
Алек постави стрела в тетивата.
— Защото лидерът им… тя ни каза да дойдем тук.
Глава 22
Великата отрова
Старинната вила се извисяваше пред Магнус, а изпочупените ѝ кули стърчаха като неравни зъби.
— Тези демонопоклонници определено не се отличават с особена деликатност — отбеляза Магнус и си погледна часовника. — Алек би трябвало вече да е тук.
Шинюн стоеше до него и той буквално усещаше напрежението, което пулсираше в тялото ѝ.
— Може би го разпитват в Римския институт — предположи тя. — Знаеш, че нефилимите няма да погледнат с добро око на онова, което прави. Може здравата да загази. А ако го чакаме още, ще изгубим шанса да заловим „Алената ръка“.
Според информатора на Шинюн по-високопоставените членове на „Алената ръка“ имали среща с групичка потенциални послушници. Възможно бе дори лидерът им също да присъства.
Алек би искал Магнус да го изчака. Магнус искаше да го изчака. Ала Шинюн имаше право. Алек навярно беше принуден да отговаря на трудни въпроси в Римския институт и вината беше само на Магнус.
Най-доброто, което Магнус би могъл да стори, бе да залови лидера и да сложи край на „Алената ръка“. Несъмнено това щеше да удовлетвори нефилимите и да свали всяко подозрение от Алек.
— Това може да е единствената ни възможност — каза Шинюн.
Магнус си пое дълбоко дъх и реши, че колебанието му е абсурдно.