— Добре, Лет.
След това си нахлузва обувките, пооправя с пръсти мократа си коса, махва ни за довиждане и излиза. Все още е сърдит, но малко. На Сайлъс винаги му е минавало по-бавно. Обаче имам нужда от него, имам нужда от Роузи. Не искам да съм сама. Поколебавам се за миг и изтичвам след него. Когато стигам до вратата, той е вече на долната площадка.
— Ако искаш, да дойда с теб?
Той поглежда нагоре към мен и устните му потрепват в нещо като тъжна усмивка.
— Бъди спокойна, може да отидем заедно друг път.
— Добре — отговарям, но той не помръдва. Намръщвам се леко. — Нали няма пак да изчезнеш?
Сайлъс изглежда учуден.
— Това, че ми лазиш по нервите, не означава, че бих те зарязал. Пък и къде бих могъл да се дяна, Лет?
— Вярно — отговарям аз.
Сайлъс продължава надолу по стълбите, а аз се обръщам, за да се прибера. Той се нуждае от нас, а аз се нуждая от тях.
Глава 16
Роузи
Скарлет е в общината, защото, както се оказва, справката кой от всички рожденици в цялата околност навършва години, кратни на седем, е доста сложна. От нас със Сайлъс се очаква да преглеждаме вестниците, които продължават да отразяват серията от убийства, в търсене на какъвто и да било намек за последващите намерения на вълците.
Но това просто не се случва.
— Стига, пречиш ми да чета — казвам през смях.
Сайлъс се захилва и пак ме гъделичка под ребрата, хвърляйки ме в нов пристъп на кикот. Бележникът, в който си водя записки, се прекатурва на пода до дивана. Той ме прегръща и ме придърпва към себе си. Устните ни се намират и аз лежа сгушена в прегръдката му, обхванала с ръце врата му. Мирисът на дъб и на гора изпълва дробовете ми, сякаш той ги вдъхва в мен, докато се целуваме. Придърпвам се по-плътно до него, а той ме обгръща с двете си ръце, притиска ме до гърдите си. Всичко е някак леко и естествено, промяната в отношенията ни изглежда толкова непринудена, колкото преобличането в нови дрехи.
Отдръпваме се един от друг зачервени, готови всеки момент отново да прихнем в смях.
— Добре, сега вече сериозно. Рождени дни на върколаците — казва той с престорена прилежност.
Връщаме се за момент към почти празните си тефтери, но после ръката на Сайлъс за пореден път пропълзява по хълбока ми и аз отново изпадам в истерия. Денят ни като изследователи, общо взето, е безнадежден. Такива са впрочем всичките последни четири дни.
Коя е моята светлина в мрака от проучване на фенриси и безплодни ловни излети? Когато сме сами, сърцето ми пак така бие, сякаш ще изскочи, но сега поне знам, че ако протегна ръце и го прегърна, светът няма да свърши, напротив: Сайлъс също ще ме прегърне. Този факт ми носи същото чувство за правилност, за нормалност, както уроците в Центъра по изкуствата, но умножено по хиляда пъти.
Вече са минали почти четири седмици. Четири седмици ходене на курсове, четири седмици от последния лунен цикъл преди превръщането на Потенциалния, четири седмици далеч от Елисън. Почти цял месец, откакто съм влюбена в Сайлъс.
— Можеш да се запишеш за още — предлага той, когато му казвам, че днес е последният ден на уроците ми.
— Не — поклащам глава аз. — Не мога повече да лъжа Скарлет. Или ще й кажа, че ходя, или ще ги прекратя.
— Всъщност донякъде се радвам да го чуя — казва Сайлъс и прокарва пръсти през косата ми. — Чувствам се някак виновен пред Скарлет, макар тя да не знае за… — умълчава се за момент и ме погалва по бузата. — За уроците. Е, кое от двете ще направиш? Ще ги прекратиш, или ще й кажеш?
— Не знам — въздъхвам. — Вероятно ще е най-добре да не предприемам нищо, докато търсенето на Потенциалния не приключи.
— Вярно — кимва Сайлъс. — Или може просто… да го намерим този Потенциален.
— Да, на добър час — отвръщам, като се изправям. — Трябва да вървя на урок. Като отидеш прекалено късно, интересните курсове вече са запълнени.
— Искаш ли да те изпратя дотам? — пита Сайлъс и целува ръката ми, преди да я пусне.
Аз се усмихвам и се изчервявам — той продължава да ме кара да се изчервявам.
— В смисъл… искам да кажа, предлагаш ми от любезност като по-рано или ми предлагаш като… като…
— Като твое гадже? — вдига вежда той.
Аз пламвам толкова силно, че дори ръцете ми стават на петна. Сайлъс се подсмива.
— Не се смей, просто… всичко това е ново за мен. Ти си минал вече през тези неща.
Сайлъс бързо ме придърпва към себе си, ръцете му са заякнали от постоянните упражнения с брадвата.