— Роузи — казва укорително той, — повярвай ми, никога по-рано не съм правил тези неща.
— О — успявам само да промълвя.
Сайлъс се ухилва и ме дръпва надолу върху себе си. Краката ни се преплитат и аз опирам глава в извивката на шията му, целувам го лекичко, мъча се да се притисна още повече, макар това да изглежда невъзможно. Той ме гали по гърба, след това ме отмества и ме целува нежно по челото.
— Урокът може в крайна сметка да почака — изломотвам и се повдигам нагоре, за да го целуна по устните.
Ръката ми пълзи по фланелката му, следва линиите на стегнатите мускули.
— Гарантирам ти — прошепва Сайлъс с такъв кадифен глас, че по гърба ми пробягват тръпки, — ще имаме още много възможности да… да правим това — казва той и ми е ясно, че „това“ съдържа много повече от целувки и преплетени ръце.
Оставам облегната на рамото му, той ме гали по косата.
— Щом гарантираш — казвам накрая.
Сайлъс се изсмива тихо и ме целува отново, после кима. Най-сетне успявам да се откъсна от него и бързам да се преоблека за урока.
Курс по танго.
Това е единствената възможност, която не звучи като пълна боза от рода на „Инвестиции в недвижими имоти“ или „Аранжиране на изкуствени цветя“. Има и курс по живопис, но след опита с рисуването за момента съм приключила с изобразителното изкуство. Повечето от посетителите на курса са двойки и докато чакаме в коридора пред салона по танци, ги наблюдавам как се държат помежду си. Хващат се за ръка, целуват се по бузите, разменят си нежни усмивки. Чудя се дали и аз изглеждам като тези момичета, когато Сайлъс ме прегърне.
Покрай нас напето минава мъж, който с кръшно въртене на бедра заобикаля излизащите от курса по йога жени. Ние го следваме в салона, първо хванатите за ръце двойки, а накрая, по-плахо, и останалите, които сме дошли поединично. Въпреки всичките си излияния за „нещата извън лова“ Сайлъс никога не би се осмелил да се впусне в ритъма на тангото, така че по необходимост ще трябва да си намеря друг партньор.
— И така, дами и господа, аз съм Тимоти — казва кръшният мъж, който се приплъзва с дефилираща стъпка насред помещението, където сваля сакото си и остава по яркооранжева риза. — Запомнете: стойте на пръсти, вие, дами, оставете бедрата да се движат и най-вече — това е танц на любовта! На страстта! На секса! — и при смеха на присъстващите мърда вежди нагоре-надолу. — Добре, сега да видим — кои от вас са без партньор? Вдигнете си ръцете.
Ние в дъното изпълняваме.
— Чудесно. Такааа, ъхъ…
Тимоти се плъзва грациозно към нас и започва да ни разделя по двойки, очевидно по височина. Стига до мен и ме хваща за мишницата, за да ме огледа.
— Ооо, какво силно момиче имаме тук — казва, като опипва бицепса ми.
Аз се изчервявам и го оставям да ме завлече до един младеж в ъгъла, който стои с гръб към останалите и разглежда окаченото на стената табло с различни танцови позиции. Когато Тимоти го потупва по рамото, той се извръща и дългата коса, вързана на опашка, се премята покрай лицето му. Очите му са дълбоки и тъмни, а носът — правилен и остър. Той е поразително красив, сякаш е изваяние от камък, полирано до съвършенство.
— Такааа, готово! — възкликва Тимоти, докато ние с младежа се оглеждаме.
— Как се казваш? — го питам.
— Аз? Ъ… Робърт — отвръща той с напевен глас.
Преди да каже името си, се замисля, сякаш му е трудно да си го спомни. После ми хвърля тежък поглед, от който ме побиват тръпки.
— Гърдите по-сближени, отколкото бедрата, прегърнете се, оставете се на музиката, хора! — казва Тимоти, обхващайки невидима партньорка. — Дами, едната ръка върху рамото му. Господа, едната ръка на гръбнака й точно над талията.
Курсистите се суетят неловко, заемайки позите. Опитвам се да не захващам с цяла длан рамото на Робърт, той обаче така ме сграбчва през ребрата, че леко ме заболява. Мъча се да се поосвободя, без да е прекалено очевидно.
— А със свободните ръце се хващате ето така — Тимоти отива до най-близката двойка и сключва ръцете им, след което ги повдига до височината на раменете.
Вдигам дясната си ръка и чакам Робърт да я хване. Когато го прави, ръкавът се отдръпва от китката му.
И я виждам. Проста татуировка: монета, върху нея — стрела. Това е фенрис. Той е фенрис, а аз танцувам с него. Те са буквално навсякъде в Атланта.
— Харесваш ли татуировката ми? — пита Робърт с лек присмех в гласа.
Усещам как ноктите на ръката му над кръста ми леко порастват. Обаче той държи трансформацията си под контрол. Концентрирай се, Роузи. Няма нужда да се паникьосваш. Боже мой, не съм си взела ножовете. Скарлет постоянно ми повтаря да ги нося винаги, но този път не съм ги взела.