— Интересна е — отговарям, проклинам се за лекото треперене в гласа.
Робърт се усмихва мрачно. Дали знае коя съм? Дали глутницата на Стрелата му е казала, когато го е взела от Монетите?
Докато Тимоти пуска музиката, аз прехвърлям в ума си всички техники за ръкопашен бой, които със Скарлет сме разучавали на тренировките по таекуондо в Елисън. Той е просто фенрис. И то не от много отдавна, ако се съди по бледия вид на татуировката.
— А сега, дами, стъпка напред с десния крак, господа, стъпка назад с левия. Почувствайте ритъма!
Мога да се справя. Аз съм ловец. А той е просто вълк. Силен вълк, но нищо повече от вълк.
Правим стъпките и се движим в тромав, напрегнат ритъм, Тимоти снове между двойките, пляска с ръце и направлява стъпките на всички. След това ни нарежда да завъртим глави в противоположни посоки и чувам как Робърт вдишва, наслаждава се на мириса на кожата ми, на моя страх.
— Трябва да сме по-близо един до друг — прошепва в ухото ми той и ме дръпва силно към себе си. — Извинявай — добавя с усмивка, — но съм най-малкият от седем братя. Имам нужда от докосване на жена.
Съсредоточи се. Бъди примамката. Музиката се вихри, високите гласове на цигулките се преплитат с ниските стонове на виолончелата в тъмен и жарък ритъм.
Аз се усмихвам с най-прелъстителната, най-секси усмивка, която мога да докарам, и трепкам с мигли за допълнителен ефект. Робърт изглежда възхитен по най-ужасния възможен начин и хватката му върху талията ми се пристяга. Отпускам бедра, поклащам ги на всяка стъпка. Мятам коса през рамо и когато Тимоти ни показва лека провлачена стъпка, отмятам глава назад, изопвам шия. Той няма да ме нападне тук, не би рискувал. При стъпката с изпъване дръпвам назад рамене, за да се очертаят гърдите ми. Ноктите на Робърт се удължават още; зъбите му вече са се изострили и пожълтели. А очите му — господи, очите му толкова са потъмнели, че се чудя как още не се е превърнал изцяло във вълк. Хванатите ни ръце се стрелват нагоре, после неговите се стоварват обратно върху талията ми, после завъртане навън, падане на коляно на пода. Отсега усещам как целият ми кръст и ръцете ми ще бъдат в синини. Забивам пръсти в рамото му. И той ще стане на синини обаче, когато дойде моят ред. Поне докато не го убия.
— Крачка назад, крачка встрани, усещайте ритъма, не се бойте от страстта! — опитва се да надвика музиката Тимоти, но аз почти не го чувам, удавена в звуците на цигулките и страха.
Стаята кръжи около мен, когато се завъртаме, а ръката на Робърт ме притиска все по-силно. Той все още се съпротивява на промяната въпреки факта, че космите му се сгъстяват като сплъстена вълча козина. Виждам как стисва челюсти. Хайде, ти ме желаеш, искаш да ме погълнеш. Ако издържа до края на урока, ще мога да го примамя да ме последва навън, да ме нападне там. Ще мога. Аз съм ловец. Отново падане на коляно, после завъртане в кръг. Музиката се ускорява, цигулките се надпреварват бясно да не изостанат от темпото, струните на виолончелата се опъват до скъсване, сякаш животът на музикантите зависи от това изпълнение. Тропване с крак, изнасяне, обръщане, главите на една страна, после обратно. Той ме притиска през кръста и изръмжава, но звукът почти се губи във вихъра на струнните инструменти, който Тимоти усилва още. Тропване с крак, обръщане, чупка в кръста, отмятане на главата.
Изпищявам и отскачам от него, когато за мое учудване усещам как ноктите му се вкопчват в мен. Шокирана, отблъсвам Робърт от себе си. Намираме се пред толкова хора. Аз се поглеждам в огледалата, които опасват стаята, и виждам как четири червени петна кръв се разрастват на хълбока ми през плата на блузата. Останалите курсисти зяпват. Тимоти вдига вежди и притичва да спре музиката. Аз гледам Робърт в изумление.
И тогава той ми се нахвърля.
Не се е преобразил, но в погледа му няма нищо човешко. Стоварва се отгоре ми, събаря ме по гръб. Главата ми отскача от дървения под като на пластмасова кукла и за момент ми причернява пред очите. Жените наоколо се разпищяват. Няколко мъже се спускат към нас, но аз знам какво да правя. Свивам колене към себе си и с всичка сила го ритвам с двата крака в слънчевия сплит. Той отхвърча назад и се забива в едно от огледалата. То се разбива на безброй късове, които за миг отразяват мен и останалите ужасени танцьори, преди да се изсипят като дъжд отгоре му. Мъча се замаяно да се изправя, но не успявам; явно съм се ударила по-силно, отколкото ми се струва. Потривам леко с ръка тила си.