— Къде беше? — пита Скарлет, когато прекрачвам със залитане прага. Погледът й се спира върху петната от кръв по блузата ми. Сайлъс се подава иззад вратата на хладилника, приближава се до мен и очите му се разширяват. Аз прехапвам устна, боря се с желанието да се гушна в прегръдката му. Скарлет скача тревожно от дивана. — Роузи, добре ли си?
— Да, да, нищо ми няма. Ударих си малко главата, това е. А, да, и спечелих две хиляди долара.
Сайлъс и Скарлет си разменят притеснени погледи. Виждам как Сайлъс пристъпва напред, сякаш иска да се втурне към мен, но се удържа.
— Има сътресение — казва той.
Скарлет кимва и двамата ме повеждат към дивана.
— Чакайте, нямам никакво сътресение! Всъщност може и да имам, но вижте — вадя чека от джоба си и го плясвам върху дланта на Скарлет.
Тя го разгъва и челюстта й увисва. После го подава на Сайлъс, който мести поглед между него и мен не по-малко от четири пъти.
— Добре. И така, как успя да изкараш два бона, Роузи? — пита Скарлет.
Изминавам оставащия път до дивана и се друсвам върху него. Скарлет и Сайлъс се скупчват край мен.
— Така… добре… Ами всъщност… — поемам си дъх и поглеждам към Скарлет. Вече не ми се вие свят и изведнъж си давам сметка, че ще трябва да й обясня за урока по танго. — Както си бях на курса по танци — започвам бързо, — се оказа, че там има един фенрис…
— Чакай… на какво си била? — прекъсва ме Скарлет.
— Ами… на урок по танци — отвръщам смирено.
Сайлъс прави физиономия в смисъл „сега я загазихме“.
— Така ли? И откога ходиш на уроци по танци? — повишава тон тя.
— Аз просто… се записах на три различни курса в Центъра по изкуствата и днес имаше урок по танго.
— Три курса? Ти… ти мислиш, че имаме време за уроци по танци? — тя изглежда първо шокирана, после наранена, а накрая бясна и окото й се втренчва в мен.
— Те не бяха дълги, най-много по половин-един час на урок… — думите ми увисват във въздуха, защото тя се изправя и се отдръпва от мен.
— А аз… живея, за да ловувам, дишам, за да ловувам. В момент, когато времето ни изтича и… — тя млъква, явно безсилна да изрази чувствата си, и скръства ръце на гърдите си, без да ме поглежда.
— Съжалявам, Скарлет, но аз…
— Ти знаеше ли за това? — просъсква тя към Сайлъс. Той отмества очи и кима мрачно. Скарлет стисва зъби и поклаща глава. — Добре, както и да е. Казвай откъде са парите — ме пита сухо.
Разказвам накратко историята. В погледа на Сайлъс се чете едновременно гняв и подкрепа, а лицето на Скарлет остава студено и безизразно.
— Баща му ми даде парите — довършвам аз. — Предполагам, че се бои да не го съдим или нещо подобно. Но няма да могат да го удържат още дълго, той вече си е чудовище…
— Дали пък не е променящият се Потенциален? — казва Скарлет по-скоро на себе си, отколкото на нас със Сайлъс.
— Не — тръсвам глава. — Няма начин. Прекалено добре се контролираше като за новопревърнал се фенрис. А и баща му каза, че е така от около година — според мен, когато миналата година е станал на двайсет и осем, е бил ухапан по време на тогавашната си лунна фаза. Между другото, преди е бил от Монетите, а сега става Стрела…
Лицето на сестра ми помрачнява.
— Спомняш ли си да ти е казал още нещо? Някаква подробност, която да ни ориентира кой може да е новият Потенциален? — подпитва ме деликатно Сайлъс: очевидно се опитва да ни върне благоволението на сестра ми.
— Нищо особено — тъжно свивам рамене. — Каза, че имал куп братя, също както… — и се смръзвам. Местя очи из стаята. Скачам, без да обръщам внимание на световъртежа и парещата болка в главата, и отивам до масата, за да взема „Митове! Легенди! Чудовища!“. Разгръщам трескаво книгата. Хайде, къде беше. Възможно ли е да е точно това! Най-сетне откривам страницата, която търся. Поглеждам любопитните лица на Сайлъс и Скарлет и вдигам триумфално книгата. — Той е седмият син на седмия син. — Сядам на пода с кръстосани крака. Те идват, гледат книгата и мен.