Сега двамата с някакъв зъболекар се трудеха върху счупения зъб на едър тигър. Долархайд напразно се опитваше да зърне тялото на животното, скрито зад дебелия репортер. Най-сетне онзи се сети да се отдръпне.
Облегнат назад в стола-люлка, Долархайд насочи вниманието си към екрана. Великолепното животно беше под упойка, проснато в цял ръст върху голяма маса. Днес ще подготвят зъба, а след няколко дни ще му го изградят наново, осведоми дебелият зрителите. Долархайд гледаше как лекарите внимателно бъркат в ужасната раирана паст на тигъра.
Мога ли да докосна лицето ви? — попита мис Реба МакКлейн.
Би и казал нещо. Прииска му се тя да разбере какво щеше да направи за една бройка. Как му се искаше тя да докосне неговата Слава, макар и само за миг. Но тя не можеше да стори това и да остане жива. А вече я бяха забелязали с него, не биваше да действа тъй близо до дома си. Беше опитал да сподели с доктор Лектър най-съкровеното си, но Лектър го предаде.
Въпреки всичко изпитваше желание да се довери на някого. Искаше му се да сподели нещо с Реба, но толкова, че да я остави жива.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— И двамата знаем, че въпросът е политически — рече Крофорд. — Но нищо не може да се направи. — Вървяха с Греъм по Стейт Стрийт Мол, по посока на местната агенция на ФБР. Свечеряваше се. — Върши си работата, само ми дай изходните данни. Останалото е моя работа.
Отделът по поведенческа психология към ФБР изготвяше подробни психологически портрети на жертвите по искане на чикагската полиция. Те щяха да бъдат размножени и раздадени на допълнителните патрули, които щяха да обикалят по улиците в дните около пълнолунието.
— Искат да си опазят задника! — продължи Крофорд, като размахваше ръката, в която държеше плик с картофен чипс. — Жертвите са все заможни хора и те възнамеряват да напълнят с полиция богатите квартали. Но същевременно си дават сметка, че подобни действия ще събудят доста недоволство. Кварталните отговорници взеха да пищят за допълнителните патрули веднага след отвличането на Фреди. Ако усилят охраната на богатите квартали, а онзи удари някъде в Саут Сайд, господ да помага на бащите на града! Тогава ще посочат с пръст проклетите федерални агенти. Отсега чувам: „Те ни казаха да постъпим така, те ни накараха да направим това.“
— Вероятността да направи удара си в Чикаго не е по голяма от всяко друго място — отбеляза Греъм. — Нямаме основания за такива твърдения. Това са пълни глупости. Защо не възложиха на Блум да изработи портретите? Той е консултант на отдела за поведенческа психология.
— Не ги искат от Блум, а от нас! Ако после обвинят Блум, нищо няма да постигнат. Освен това той още е в болница. Някой от Капитолия е звъннал в Департамента на правосъдието. Така че „отгоре“ наредиха да действаме. Ще го направиш ли?
— Нали и бездруго го правя.
— И аз тъй си помислих — кимна Крофорд. — Просто продължи да си го правиш.
— Но предпочитам да отида пак в Бърмингам.
— Не. Остани с мен.
Останките от петъка изгоряха ниско на източния хоризонт.
Още десет дни.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
— Ще ми обясните ли за какъв излет става въпрос? — попита Реба. Вече десет минути пътуваха безмълвно в съботната утрин. Надяваше се да става дума за пикник. Микробусът спря и тя чу как Долархайд свали стъклото.
— Казвам се Долархайд — прозвуча гласът му. — Доктор Уорфийлд сигурно ви е предупредил за идването ми.
— Да, сър — отвърна непознат глас. — Моля ви да сложите това картонче под чистачката.
Потеглиха отново и Реба усети, че правят плавен завой. Във въздуха се носеха странни и тежки миризми. Мощно протръби слон.
— Зоологическата градина — сети се тя. — Страхотно! Все пак би предпочела пикник. Но и така е добре.
— Кой е доктор Уорфийлд?
— Директорът.
— Ваш приятел?
— Не. Правим им услуга с инфрачервения филм и те искат да ни се отблагодарят.
— Как?
— Ще пипнете жив тигър.
— Не ме стряскайте.
— Виждали ли сте тигър?
— Не — поклати тя глава, доволна от този въпрос. — От детството си помня смътно някаква пума. В зоологическата на Ред Диър имаха само пума. Разкажете ми.
— На тоя тигър му лекуват зъбите. Приспали са го. Можете да го пипнете, ако искате.
— Ще има ли много хора?
— Не. Без публика. Уорфийлд, аз, един-двама от помощниците му. Телевизията ще дойде после, след като си тръгнем. Искате ли да го докоснете? — попита той със странно напрегнат глас.