Някой чукаше по стъклото. Водачът на колата зад него, с бледо и подпухнало от скорошния сън лице, крещеше нещо отвъд прозореца на микробуса. Долархайд извърна глава и го погледна. От отсрещната страна на моста проблеснаха сини светлини и бързо се насочиха насам. Знаеше, че трябва да потегли веднага. Помоли тялото си да настъпи педала на газта и то се подчини. Човекът до прозореца отскочи, за да спаси краката си.
Долархайд отби на паркинга на голям мотел, разположен малко преди отбивката за магистрала № 270. Наблизо беше паркиран училищен автобус, на задното му стъкло се виждаше фунията на голям цугтромбон.
Долархайд се запита дали не трябва да се качи в този автобус заедно със старците. Не, не биваше. Извърна глава и потърси с очи пакарда на майка си.
— Качвай се и не си слагай краката на седалката — каза майка му.
Не, не беше и това. Намираше се пред един мотел западно от Сейнт Луис, искаше да направи своя Избор, но не можеше.
След шест дни, ако издържи толкова, разбира се, той ще убие Реба МакКлейн. Напъна се и от носа му излетя някакъв странен свирещ звук.
Може би Драконът ще пожелае първо да пипнат Шърманови, а чак при следващото пълнолуние да се заемат с Реба. Не, няма да се съгласи.
Реба МакКлейн не знаеше нищо за Дракона, тя си мислеше, че е в компанията на Франсис Долархайд. Искаше да положи тялото си върху Франсис Долархайд. Тя бе приветствала Франсис Долархайд в леглото на баба.
— Беше страхотно, Д. — каза на двора.
Може би харесва Франсис Долархайд. Перверзно и презряно чувство за една жена. Той знаеше, че трябва да я презира, но всичко бе тъй хубаво, Господи! Реба МакКлейн бе виновна, че харесва Франсис Долархайд. Ужасно виновна! Ако не беше могъществото на неговото Преображение, ако не беше Драконът, той никога не би си позволил да я заведе у дома. Не би могъл да прави секс. Нали?
— Боже мой, ти си страхотен мъж.! „Мъж“, така го нарече.
От мотела излезе тълпа току-що привършили със закуската. Лепкавите им погледи затичаха по лицето му с хиляди ситни крачки.
Имаше нужда от размисъл, но не можеше да се върне у дома. Взе стая в мотела, позвъни в службата и съобщи, че е болен. Стаята беше тиха и безлична. На стената висяха репродукции на стара параходи, единствената украса. Нищо никъде не сияеше.
Долархайд се отпусна върху леглото, без да се съблича. Мазилката на тавана бе леко напукана. През няколко минути трябваше да става, за да уринира. Потръпна от студени конвулсии, после го обля пот. Измина един час. Не искаше да предава Реба МакКлейн в ръцете на Дракона. После си спомни с какво го бе заплашил Той, ако не му я даде.
Страхът го връхлиташе на вълни вероятно, защото тялото не е в състояние да го понася непрекъснато. Можеше да разсъждава единствено в тежките паузи между тези вълни.
Как би могъл да я предпази от Дракона? В съзнанието му бавно се оформи един от възможните начини и той стана.
Ключът за осветлението рязко щракна в покритата с плочки баня. Долархайд спря поглед на пръта, върху който бе нанизана завесата пред душа. Беше солидна тръба, два цола, закрепена с болтове в стените. Свали завесата и я провеси над огледалото. Сграбчи здраво тръбата и се набра нагоре само с една ръка. Краката му задраскаха по външната стена на ваната. Беше достатъчно здрава, коланът му — също. Можеше да го направи, от това не се страхуваше.
Преметна колана си около тръбата и го стегна в клуп. Краят с катарамата образува примката. Дебелата кожа провисна надолу, без дори да се поклати.
Той седна на капака на тоалетната и вдигна очи към нея. Височината не е достатъчна, но ще се справи. С усилие на волята ще успее да държи ръце далеч от примката, а после ще е твърде слаб, за да ги вдигне.
Но как да е сигурен, че смъртта му ще повлияе на Дракона, след като вече не са едно неразделно Цяло? Може би нищо няма да постигне. Как да е сигурен, че след това Драконът ще я остави на мира?
Вероятно ще минат дни, преди да открият трупа му. Тя ще се чуди къде е, сигурно иде отиде в къщата да го търси. Ще се качи горе и ще се натъкне на изненадата.
Великият Червен дракон ще просъска злобно и сигурно ще си направи удоволствието да се занимава с нея цял час, преди да я изрита надолу по стълбата.
Дали да не и се обади да я предупреди? Но какво би могла да направи срещу Него, дори и предупредена? Нищо. Можеше да се надява единствено на бърза смърт, да се надява, че в яростта си Той ще я захапе достатъчно силно. На горния етаж в дома на Долархайд Драконът чакаше. Чакаше в картините, чиито рамки Долархайд бе изработил собственоръчно, чакаше в безчет списания и каталози, раждаше се отново всеки път, когато фотографът… Какво правеше фотографът?