Тръгна бързо през пустите зали, маратонките му скърцаха по мозайката. Зави в погрешна посока и се озова пред китоловните маски и голямата маска на Сисуит, губеше ценни секунди. Затича се покрай тотемите с чувството, че се е загубил. Стигна края, на редицата, погледна вляво. Първобитните хладни оръжия бяха точно насреща му и той веднага се ориентира. Зави зад ъгъла и пристъпи във фоайето.
Портиерът се беше изправил пред дъската за обяви, на десетина метра от бюрото си.
Въоръженият пазач беше до вратата. Наведе се да изчисти някакво петънце от обувката си и кобурът му изскърца.
Ако влязат в схватка, този трябва да бъде застрелян пръв! Долархайд затъкна пистолета в колана си и закопча сакото над него. Тръгна да пресича фоайето, като откопчаваше пропуска си в движение. Портиерът чу стъпките му и се обърна.
— Благодаря — рече Долархайд, хвана пропуска с върха на пръстите си и го пусна върху бюрото.
— Бихте ли го пуснали в онзи процеп? — кимна пазачът. Телефонът върху бюрото иззвъня.
Беше му трудно да вземе пропуска от стъклената повърхност. Телефонът иззвъня отново. Побързай!
Успя да улови пропуска, пусна го в процепа и взе калъфа за китара от купчината сакове в ъгъла. Пазачът се бе запътил към телефона.
Вече беше навън и с бързи крачки се насочи към ботаническата градина. Готов бе да се обърне и да стреля, ако започнат да го преследват.
Влезе навътре в градината, приклекна в тясното пространство между някакъв навес и гъстите храсти. Отвори калъфа и изсипа съдържанието му на земята. Ракета за тенис, топка, хавлиена кърпа, сгънат найлонов плик, целина.
С едно движение си свали сакото заедно с ризата, разхвърчаха се копчета. Измъкна се от панталоните. Остана по тениска с надпис „Бруклински колеж“ и долнище на анцуг. Натъпка книгите и дрехите си в найлоновия плик, скри сред тях оръжията. Най-отгоре остана да стърчи целината. Избърса дръжката и закопчалките на калъфа, после го натика под храстите.
Стана и се насочи към Проспект Парк с хавлиената кърпа около врата. На булевард Емпайър видя няколко бягащи и ги последва в парка. В този миг край тях завиха първите полицейски коли с надути сирени. Никой от тичащите не им обърна внимание. Долархайд също.
Редуваше тичането с ходенето. Ръцете му стискаха плика и ракетата за тенис, от време на време подмяташе топката във въздуха. Един обикновен гражданин, който се раздвижва след напрегнатия трудов ден, а пътьом се е отбил в супермаркета.
Направи усилие да забави ход, не биваше да се тича с пълен стомах. Вече можеше да избира темпото, с което да се движи. Можеше да избере, каквото си иска.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Крофорд седна с пакетче фъстъци на задния ред в заграденото място за съдебни заседатели, а Греъм отиде да спусне щорите.
— До довечера трябва да ми дадеш готовия психологически портрет — рече Крофорд.
— Каза вторник, днес е вторник.
— Ще го довърша. Но първо искам да видя това. Греъм отвори получения от Меткаф по експресната поща плик и изсипа съдържанието му на масата. Две прашни ролки за любителска кинокамера, опаковани поотделно в найлонови пликчета.
— Меткаф повдигна ли обвинения срещу Найлс Джейкъби?
— Безсмислено е да го вини в кражба — отвърна Греъм. — Тъй и тъй наследява всичко, заедно с брата на Джейкъби. За хашиша не знам. Областният прокурор на Бърмингам е склонен да си затвори очите.
— Добре — рече Крофорд. Подвижният екран се спусна от тавана на съдебната зала. Беше монтиран така, че съдебните заседатели да виждат заснети на лента доказателства. Греъм включи прожекционния апарат.
— Проверката на вестникарските щандове, от които Зъбльото би могъл да се снабди със „Сплетника“, е в пълен ход — каза Крофорд. — Вече разполагам с резултати от Синсинати, Детройт и Чикаго. Ще се наложи да издирим няколко откачени типа.
Греъм нагласи лентата и я пусна. Филмчето беше с риболовна тематика. Децата на Джейкъби бяха наклякали по брега на езеро с въдици в ръце.
Греъм се опита да не мисли за тях като за безжизнени тела, закопани в земята в малки сандъци, направи всичко възможно да ги вижда такива, каквито бяха на лентата — просто деца, които ловят риба.
Тапата на момиченцето подскочи и потъна. Беше уловило нещо. Пликчето с фъстъци на Крофорд прошумоля.