— В Индианаполис си скъсват задника да разпитват продавачи на вестници и да проверяват бензиностанциите на „Сървко“ — каза той.
— Искаш ли да гледаш този филм, или не? — попита Греъм.
Крофорд остана безмълвен до края на двуминутното филмче, после промърмори:
— Страхотно! Хвана костур. Ще се отнася до портрета…
— Джак! Ти си бил в Бърмингам веднага след убийството, докато аз отидох там чак след един месец. Видял си къщата, докато все още е била техен дом, а аз не! Когато влязох в нея, беше ремонтирана и обзаведена наново. А сега ме остави да хвърля едно око на тези хора, за бога. После ще довърша портрета! Нагласи втората лента.
На екрана на съдебната зала се появиха кадри от празнуване на рожден ден. Семейство Джейкъби се бяха настанили около празничната трапеза и пееха. „Честит рожден ден“, прочете по устните им Греъм.
Единайсетгодишният Доналд Джейкъби беше с лице към камерата. Бяха го сложили да седне на централното място, пред него имаше голяма торта. Светлинките на свещите се отразяваха в очилата му.
Настанени до него, но на дългата страна на масата, брат му и сестра му гледаха как духа свещите. Греъм се размърда.
Госпожа Джейкъби се наведе напред, хвана котката от масата и я пусна на пода. Тъмната и коса се люшна като завеса.
Сега госпожа Джейкъби подаваше на сина си голям плик. От него се точеше дълга панделка. Доналд Джейкъби го отвори и извади отвътре огромна поздравителна картичка. Погледна към камерата и завъртя картичката към нея. На нея пишеше: „Честит рожден ден, следвай панделката!“
Камерата с подскачане проследи шествието, отправило се към кухнята. Вратата, затворена с райбер. Стъпалата към мазето. Доналд се спуска по тях, следвайки панделката, след него пристъпват останалите. Краят на панделката е привързан за кормилото на велосипед с десет скорости.
Защо ли не са му подарили колелото навън, в двора, запита се Греъм.
На екрана с подскачане се появи следващият кадър и той даде отговор на въпроса му. Вън валеше дъжд, по двора проблясваха локви. Къщата изглеждаше съвсем различна. Собственикът на недвижими имоти Гихън беше пребоядисал фасадата след убийствата. Външната врата на мазето се разтвори и от нея излезе господин Джейкъби с велосипеда в ръце. Това бе първата му поява във филмчето. Ветрецът разроши кичура коса, внимателно преметнат върху плешивината му. Той тържествено пусна колелото на земята. Филмчето свършваше с кадър, в който Доналд предпазливо направи първото си кръгче.
— Адски тъжно — въздъхна Крофорд. — Но всичко това вече го знаем.
Греъм пренави лентата и пусна отново сцената с рождения ден и Крофорд поклати глава, извади някакви книжа от куфарчето си и се зае да ги чете на светлината на джобно фенерче.
На екрана господин Джейкъби изнасяше колелото от мазето. Вратата зад него се захлопна, от нея висеше катинар. Греъм стопира кадъра.
— Ето. Сега разбирам за какво му е била необходима резачката, Джак. Да пререже катинара и да проникне в къщата през мазето. Но защо не го е сторил?
Крофорд угаси фенерчето и вдигна глава. Намести очилата на носа си и насочи поглед към екрана.
— Какво?
— Знаем със сигурност, че е носел клещи за рязане на метал — поясни Греъм. — Използвал ги е да среже един клон, който му е пречел да наблюдава къщата откъм горичката. Но защо не ги е употребил, за да проникне през мазето?
— Не е могъл — пусна крокодилска усмивчица Крофорд. Много обичаше да кара хората да гадаят.
— Но дали е опитал? Оставил ли е следи? Тази врата така и не успях да видя. — Гихън вече я беше сменил с желязна с тежки резета.
— Предполагаш, че Гихън е сторил това, нали? — каза Крофорд. — Но истината е друга — желязната врата вече е била монтирана, когато са ги убили. Вероятно от самия Джейкъби. Пристигнал е от Детройт, знаеш това. А тамошните жители си падат по солидните ключалки.
— Но кога го е сторил?
— Не знам. Очевидно след рождения ден на детето. На коя дата беше? Сигурно ще я открием в протокола от аутопсията, ако е у теб.
— Четиринайсети април, понеделник — промърмори Греъм, без да отмества очи от екрана, и подпря брадичка с длан. — Искам да знам кога Джейкъби е сменил тази врата.
Челото на Крофорд се сбърчи в знак на усилен размисъл. Бръчките изчезнаха, когато разбра смисъла на въпроса.
— Мислиш, че Зъбльото е направил оглед на къщата още докато там е била старата врата с катинара.
— Носел е клещи за рязане на метал. Как се прониква в чужда къща с такива клещи? Режат се катинари, решетки или вериги. В къщата на Джейкъби не е имало решетки, нито вериги.
— Така е.
— Значи е очаквал да има работа с катинар. Клещите за метал са големи и тежки. Придвижвал се е денем, а от мястото, където е оставил колата си, до къщата на Джейкъби разстоянието е доста голямо. Давал си е сметка, че ще трябва да се връща бързо, ако нещо в плановете му се обърка. Едва ли би мъкнал тежките клещи, ако не е бил сигурен, че ще му трябват. Знаел е за катинара.