— Не знам. Докато приключа.
— Пуснете ключа в пощенската кутия, не е необходимо да се връщате тук.
Греъм подкара към къщата на Джейкъби с чувството, че си губи времето. Намираше се в покрайнините на града, в наскоро застроен квартал. На магистралата спря да провери по картата къде точно трябва да отбие. Оказа се тесен път асфалтиран път.
Убийството беше станало преди повече от месец. С какво се бе занимавал по онова време? Монтираше двата дизелови мотора на двайсетметровата яхта на Рибович и с жестове насочваше краниста Ариага да спусне още малко. Късно следобед пристигна Моли, тримата се настаниха под навеса на каютата и хапнаха едри скариди с ледена бира. Кранистът се зае да им обяснява как се чисти речен рак, като скицира опашката му в стърготините по палубата. Отразявани от водата, слънчевите лъчи хвърляха отблясъци по коремите на кръжащите гларуси.
От климатичната инсталация цвръкна струйка вода и намокри ризата на Греъм. Това го върна обратно в Бърмингам, където нямаше гларуси и скариди. Шофираше край пасища с коне и кози. Вляво се простираше Стоунбридж — старият квартал с изисканите жилища на местните богаташи.
На стотина метра пред колата се появи табелата на агенцията за продажба на недвижими имоти. Къщата на Джейкъби бе единствената вдясно от пътя. Мъзгата от клонестите орехи бе направила чакъла на алеята хлъзгав, дребни камъчета забарабаниха по пода на колата. Дърводелец на висока стълба поставяше капаци на прозорците. Той махна с ръка на Греъм, който слезе от колата и се насочи към задната част на къщата.
Върху каменните плочи на вътрешния двор в испански стил падаше дебелата сянка на вековен дъб. През нощта клоните му сигурно скриваха светлината от страничния двор. Точно оттук бе проникнал Зъбльото, през плъзгащите се стъклени врати, вече сменени, новата алуминиева дограма блестеше, лепенките с фирмата на производителя още стояха. От външната и страна бе монтирана яка решетка от ковано желязо. Вратата на мазето бе също сменена — солидна стомана с огромни блокиращи резета. Върху плочника бяха разтоварени дървени каси с частите на вана за топъл масаж, от тези, дето богатите монтират във вътрешния си двор за групови забавления.
Греъм влезе. Гол под и застоял въздух. Стъпките му кънтяха из празните стаи.
Новопоставените огледала в банята никога не бяха отразявали образите на семейство Джейкъби или на убиеца. Върху гладката им повърхност личаха следите от набързо отлепени етикети. В ъгъла на съпружеската спалня имаше сгънат голям чаршаф, с който е бил закриван подът по време на боядисването. Греъм седна върху него и впери поглед в пълзящия по пода самотен слънчев лъч. Остана така, докато лъчът прекоси една дъска. Тук вече нямаше нищо. Абсолютно нищо.
Дали ако бе пристигнал в Бърмингам веднага след убийството, не би могъл да спаси живота на семейство Лийдс? Този въпрос се стовари върху него със страшна тежест.
Не усети облекчение дори след като отново се озова под открито небе.
Застана под сянката на един орех, пъхна ръце в джобовете и отправи смръщен поглед към алеята, която свързваше пътя с къщата на Джейкъби.
Как се бе придвижил дотук Зъбльото? Несъмнено с кола. Но къде е паркирал? Посипаната с чакъл алея бе прекалено шумна за нощни визити, макар бърмингамската полиция да беше на друго мнение.
Греъм закрачи по чакъла към пътя. От двете страни на асфалтираното платно имаше дълбоки канавки, които се губеха в далечината. Ако почвата е суха и твърда, тези канавки могат да бъдат преминати с кола, която да бъде надеждно скрита от любопитни погледи в храсталака край къщата на Джейкъби. Оттатък пътя, точно срещу къщата, беше единственият вход за Стоунбридж. Върху поставената табела пишеше, че кварталът се охранява от частни патрули. Несъмнено те биха забелязали всяка кола, която не принадлежи на тукашните собственици. Същото важеше и за непознат, тръгнал да се разхожда пеша посред нощ. Значи паркирането в Стоунбридж отпадаше.
Греъм се върна обратно в къщата и с изненада установи, че телефонът работи. Свърза се с метеорологичната служба и научи, че ден преди убийството на семейство Джейкъби над района е валял дъжд със средна интензивност. А това означаваше, че канавките са били пълни с вода. Зъбльото не бе скрил колата си встрани от асфалтовия път.
Греъм тръгна покрай варосаната ограда на пасището, насочвайки се към задната част на имота. Един кон от другата страна на оградата реши да го придружи. Преди да свърне към стопанските постройки в дъното, Греъм извади от джоба си бонбон за освежаване на дъха и го даде на животното. То спря при завоя, а Греъм продължи към оградата на задния двор на Джейкъби.