Зъбльото вероятно е оставил колата си в онзи нов квартал и е прекосил горичката. Подмамил е котката в храсталака, удушил я е, а после е пропълзял до оградата с безжизненото и тяло в една ръка. Греъм ясно си представи как животното полита във въздуха, без да се извива по обичайния за котките начин, за да падне на лапите си, а тупва в двора по гръб.
Свършил е тази работа през деня — иначе децата не биха могли да намерят и погребат животното. Чакал е да открият трупа: Нима е клечал сред задушния храсталак, докато се мръкне? Не е бил до оградата, тъй като там мястото е прекалено открито. За да наблюдава двора откъм горичката, би трябвало да се изправи в цял ръст точно срещу прозорците, огрян от ярките лъчи на слънцето. Явно е бил принуден да търси закрилата на дърветата. Греъм направи същото.
Бърмингамските полицаи не бяха вчерашни. Ясно личеше къде се бяха промушвали през храстите, за да претърсят местността. Но това е станало преди откриването на котката. Търсели са изтървани предмети и отпечатъци, а не наблюдателен пункт.
Навлезе на няколко метра сред дърветата, затърси из шарената сянка. Започна от възвишението, от което се виждаше част от двора. От него се насочи навътре в гората.
Започна да оглежда очертания по този начин район сантиметър по сантиметър. След повече от час нещо проблесна и привлече погледа му. За миг го изгуби, после го откри отново. Оказа се ламаринено езиче от консервна кутия с разхладителна напитка, почти заровено в сухите листа под корените на един от малкото брястове.
Зърна ламаринката от два-три метра, но цели пет минути не мръдна от мястото си, докато оглеждаше внимателно земята около дървото. Клекна и предпазливо пое към дънера, разчиствайки с ръка сухите листа по пътя си. Крачеше патешки и внимаваше да не пропусне нищо. Бавно и прецизно отстрани сухите листа в основата на дървото. Бяха се натрупали на дебел пласт и по тях нямаше отпечатъци от стъпки.
В близост до ламаринката откри изсъхнала огризка от ябълка, проядена от мравките, Птиците бяха изкълвали семките. Изследва почвата наоколо още десетина минути. Най-сетне седна и изпружи уморените си крака. Гърбът му опря в ствола на бряста. В проблесналия сред листата слънчев лъч танцуваха комари. Гъсеница се загърчи под изсъхнало листо.
На клона над главата си забеляза късче червеникава глина от дерето, вероятно пренесена от обувка.
Греъм окачи сакото си на един клон и се закатери по обратната страна на дървото, като внимаваше да не стъпва по клоните над онзи с калната следа. Когато се издигна на десетина метра, спря, пое дъх и надникна иззад ствола. Къщата на Джейкъби беше на около сто и петдесет метра оттук. От тази височина изглеждаше по-различна, в очите се набиваше цветът на покрива и. Задният двор със стопанските постройки се виждаше като на длан. С помощта на бинокъл би могъл да наблюдава дори бръчките по лицата на живеещите отсреща.
До ушите му долиташе далечният тътен на автомобилното движение, примесен с нервния лай на куче. После сред листата зажужа цикада и наподобяващите на банциг звуци погълнаха всичко останали шумове.
Точно над главата му стърчеше дебел клон, насочен под прав ъгъл към къщата. Греъм се набра на ръце и надникна към обратната страна на ствола. На няколко сантиметра от бузата му, закрепена между клона и стеблото, проблесна кутия от разхладително питие.
— Обичам те — прошепна и Греъм, долепил уста до кората на дървото. — Кълна се, че те обичам. Хайде, кутийчице, ела! Разбира се, можеше да е оставена от някое дете.
Греъм се покатери още нагоре, рисковано начинание предвид крехките клончета. След това се завъртя така, че да вижда големия клон под себе си. Част от кората му, на големина колкото карта за игра, беше обелена и зеленееше пред очите му. В зеления правоъгълник бе издълбан странен знак, който изглеждаше приблизително така:
Беше издълбан чисто и внимателно, с много остър нож. Това вече не можеше да бъде детска работа. Греъм внимателно нагласи блендата на фотокамерата и го снима.
Макар и добра, гледката откъм дебелия клон беше допълнително разчистена — една вейка над него беше прекършена. Дървесните влакна на мястото на срязването бяха смачкани и загладени. Очите на Греъм потърсиха откършената част. Сигурно е някъде сред клоните, тъй като на земята би я забелязал. Да, ето я, заплетена в долните клони. Изсъхналите и почернели листа се открояваха на фона на ярката зеленина.
Лабораторията щеше да иска и двете части на откършената вейка, за да измери дебелината на острието. Значи ще трябва да се върне с трион. Направи още няколко снимки, като през цялото време си мърмореше под нос: