Знам, че си убил котката, мой човек, хвърлил си я в двора, а после си се покатерил тук да чакаш. Знам, че докато си наблюдавал децата и си чакал, си дялкал и си давал ход на фантазията си. Когато се мръкнало, видял си сенките им в осветените прозорци, гледал си как лампите една по една гаснат и едва след това си направил визитата си. Така е станало, нали? Не ти е било кой знае колко трудно да се спуснеш от този клон надолу, тъй като е имало пълнолуние, а си носел и фенерче.
Но за самия Греъм спускането съвсем не бе леко. С помощта на клонче, пъхнато в дупката, внимателно повдигна алуминиевата кутийка и започна да слиза. Там, където се налагаше да използва и двете ръце, налапваше края на клончето и здраво го стискаше със зъби.
Когато се върна в новия квартал, някой бе написал „Левън е глупак“ върху прашната врата на колата. Височината на надписа свидетелстваше, че и най-младите обитатели тук са напреднали в ограмотяването. Запита се дали са надраскали и колата на Зъбльото.
Няколко минути стоя неподвижен и гледа дългите редици еднакви прозорци. Поне сто от новите апартаменти вече бяха населени. Имаше шанс някой да си спомни непознатия бял мъж, паркирал отпред късно през нощта. Струваше си да опита, макар че от инцидента бе изтекъл цял месец. Но за да разпита бързо всички жители, ще му бъде необходима помощта на бърмингамската полиция.
Пребори се с изкушението да изпрати кутията право на Джими Прайс във Вашингтон. Нуждаеше се от съдействието на тукашната полиция и щеше да е най-добре да им предостави всичко, което бе открил. Поръсването на кутийката с прах за снемане на отпечатъци не е сложна работа. Друга работа е киселинната проба за откриване на потни следи. Прайс би могъл да го направи и след напудрянето на кутийката в Бърмингам, стига да не са я пипали с голи ръце. По-добре да я предаде на полицията. Документалният отдел на ФБР щеше да се нахвърли върху издълбания знак като бясна мангуста. Беше направил достатъчно снимки за всички заинтересовани.
От къщата на Джейкъби се свърза с отдел „Убийства“ на местната полиция. Детективите пристигнаха точно когато Гийхан, агентът за продажба на недвижима собственост, канеше кандидат-клиентите си да разгледат къщата.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Долархайд влезе в кафенето и се насочи към Айлин, зачела репортажа в „Национален сплетник“, озаглавен „Боклуци във вашия хляб“. От рибения си сандвич беше изяла само пълнежа.
Скрити зад червените очила, очите на Долархайд пробягаха по първа страница. От нея крещяха още ред тлъсти заглавия: „Елвис в тайно любовно гнезденце — сензационни снимки!“, „Нова надежда за болните от рак!“ И най-дебелото: „Ханибал Канибала помага на закона — ченгетата търсят съветите на демона по повод убийствата на Зъбльото!“
Долархайд се изправи до прозореца и се зае да разбърква кафето си, докато чакаше Айлин да си тръгне. След малко тя стана, изпразни подноса си в контейнера за боклук и се приготви да хвърли и вестника.
— Ще ми услужиш ли с вестника, Айлин? — докосна я по рамото Долархайд.
— Разбира се, господин Д. — отвърна тя. — Купих го само заради хороскопите.
Долархайд го изчете в канцеларията си, след като затвори вратата. Под тлъстото заглавие в средата на първа страница имаше два материала от Фреди Лаундс. По-големият описваше със задъхани подробности убийствата на Джейкъби и Лийдс. Тъй като полицията не бе публикувала голяма част от подробностите, Лаундс се бе допитал до въображението си за по-живописните от тях. На Долархайд му се сториха банални. По-интересна беше втората статия:
Фреди Лаундс
Чесапийк, Мериленд.
Федералните ловци на хора, трескаво издирващи „Зъбльото“ — психопат-убиец на цели семейства в Атланта и Бърмингам, се обърнаха за помощ към най-свирепия убиец, излежаващ присъдата си в страната.
Доктор Ханибал Лектър, чиито неописуеми престъпления описахме в нашия вестник преди три години, разговаря през седмицата в блиндираната си Килия с известния следовател Уилям (Уил) Греъм.
Греъм едва оцеля, след като разкри доктор Лектър и бе разпран от него с нож за рязане на линолеум. Макар и пенсиониран по болест, Греъм по спешност бе повикан от ФБР да оглави издирването на „Зъбльото“.
Как е протекла срещата между двамата смъртни врагове? Какво е искал да научи Греъм?
„За залавянето на един луд е нужен друг луд“ — заяви пред нашия репортер високопоставен служител на федералните власти. Той имаше предвид доктор Лектър, познат с прозвището „Ханибал Канибала“ — известен психиатър и масов убиец.