А МОЖЕ БИ Е ИМАЛ ПРЕДВИД УИЛ ГРЕЪМ???
До „Сплетника“ достигна информация, че Греъм, бивш преподавател по Криминалистика в Академията на ФБР в Куонтико, преди време е бил пациент в една психиатрична клиника за цял месец… федералните власти отказват да отговорят на въпроса защо начело на толкова мащабно преследване е поставен човек, имал психически проблеми в миналото.
Не е известно точно от какво естество са психическите проблеми на Греъм, но според един бивш психиатър ставало въпрос за „дълбока депресия“.
Гармън Езанс, бивш санитар в болницата на ВМС в Бетезда, съобщава, че Греъм бил настанен в тамошната психиатрична клиника малко след като застрелял Гарет Джейкъб Хобс, известен с прозвището „Касапина на Минесота“. Греъм го застрелял на място през 1975 година, слагайки край на осеммесечния терор за жителите на Минеаполис. Според Еванс, Греъм бил дълбоко отчужден, през първата седмица в клиниката отказвал да се храни и да разговаря.
Греъм никога не е бил агент на ФБР. Според някои опитни журналисти това е така, защото не би издържал строгите тестове за психическа стабилност. Близо до ФБР източници съобщават единствено, че известно Време Греъм е работил В една от лабораториите на ФБР, а по-късно, благодарение на „изключителни постижения“ в Криминалистиката и оперативната работа, е бил назначен за „специален следовател“ и преподавател в Академията на ФБР.
На „Сплетника“ стана известно, че преди назначението си във ФБР Греъм е бил детектив в отдел „Убийства“ на полицията в Ню Орлиънс, която напуснал, за да следва Криминалистика в университета „Джордж Вашингтон“. Бивш негов колега от Ню Орлиънс направи следния Коментар: „На практика той е пенсионер, но федералните власти се чувстват по-добре, когато знаят, че им е под ръка. Нещо като смок под къщата. Рядко го виждате, но знаете, че е там и лови мишките.“
Доктор Лектър ще прекара остатъка от живота си в психиатрична болница. Ако един ден бъде обявен за излекуван, ще трябва да отговаря в съда за девет предумишлени убийства. Според адвоката му този масов убиец прекарва времето си, като пише научни статии и води „постоянен диалог“ по пощата с най-известните психиатри в страната.
Долархайд прекъсна четенето и се загледа в снимките, две на брой. На едната Лектър беше притиснат до полицейска кола, а на другата Уил Греъм, хванат от апарата на Фреди Лаундс пред входа на психиатричната болница в Чесапийк. До името на Фреди Лаундс имаше и малка негова фотография.
Разглежда ги дълго време. После бавно прокара върха на пръста си по тях, усещайки грапавината на вестникарския печат. Върху показалеца му остана следа от печатарско мастило. Той я наплюнчи и почисти с книжна салфетка. След това изряза статията и я пъхна в джоба си.
На път за дома си Долархайд се отби в аптеката за руло бързо разлагаща се тоалетна хартия — от онези, които се използват на кораби и къмпинги. Към нея прибави спрей за впръскване в носа.
Чувстваше се добре въпреки пристъпа на сенна хрема. Подобно на повечето хора, претърпели пластична операция на носа, и в неговите ноздри липсваха косъмчета. Това бе причината да се превърне във вечен заложник на сенната хрема и на всички видове възпаления на горните дихателни пътища.
На моста през Мисури за Сейнт Чарлс беше закъсал някакъв камион и движението се блокира за десетина минути. Седнал в хладния си черен микробус, грижливо застлан с килимчета, Долархайд прие този факт напълно спокойно. По радиото предаваха музика от Хендел.
Пръстите му почукваха в такт по волана, а от време на време се стрелваха нагоре и докосваха носа.
На съседното платно беше спряла открита лимузина с две жени на предните седалки. Бяха с шорти и блузи, вързани на възел малко над пъпа. Долархайд им хвърли бегъл поглед. Бяха уморени и изнервени, безмилостно огрени от парещите лъчи на залязващото слънце. Тази откъм него беше облегнала глава на седалката, а краката и бяха вдигнати на арматурното табло. Върху разголения и корем се бяха образували две грозни бръчки. От вътрешната страна на бедрото и имаше посиняла следа от смукане. Усетила погледа на Долархайд върху себе си, жената свали крака и ги кръстоса. Върху лицето и се изписа отвращение. После подхвърли нещо на спътницата си и двете впериха очи в колата пред тях. Долархайд знаеше, че говорят за него, и беше страшно доволен, че не изпита раздразнение. Вече малко неща бяха в състояние да го раздразнят. Знаеше, че дълбоко в душата му се заражда и оформя чувство за собствено достойнство. Музиката бе изключително приятна.