— Нареди ли да се поставят под наблюдение телефонните разговори и кореспонденцията на Лектър?
— Разполагаме с официално разрешение за подслушване и засичане на телефоните. В събота следобед Лектър вече е водил разговор. На Чилтън казал, че иска да се свърже с адвоката си, но на практика никой не знае с кого е говорил. Дявол да я вземе тази вътрешна централа! — Какво казва адвокатът му?
— Нищо. Наехме една от вътрешните линии на болницата и всички бъдещи разговори на Лектър ще минават през нас. От днес нататък ще проверяваме както входящата, така и изходящата му кореспонденция. Слава богу, че поне с разрешенията нямаме проблеми!
Крофорд спря пред една врата и пъхна картата си в процепа.
— Новият ми кабинет, влизай — рече той. — На бояджията му артисала боя от боен кораб, та реши да я използва тук. Ето го писмото, копието е абсолютно точно. Греъм го прочете два пъти. Главата му закънтя, когато видя името си, изписано с паяжинестия почерк.
— Библиотеката потвърди, че само в „Сплетника“ е излязъл материал за теб и доктор Лектър — съобщи Крофорд и пусна таблетка „Алка Зелцър“ в чаша с вода. — Искаш ли и ти? Ще ти олекне. Материалът е публикуван преди седмица, в понеделник вечер. Продажбата му в страната е започнала във вторник сутринта, а в някои щати като Аляска и Мейн — чак в сряда. Зъбльото не може да го е купил преди вторник сутринта. После е седнал да пише на Лектър. Ранкин и Уилингъм продължават да се ровят из болничните отпадъци, за да открият плика. Мръсна работа. Тъй като в „Чесапийк“ нямат навика да изхвърлят хартиите отделно от посраните пелени.
— Добре. Приемаме, че Лектър получава писмото на Зъбльото най-рано в сряда. От него откъсва частта, в която се предлага начинът за кореспонденция, но само задрасква другата, която също носи известна информация. Защо не е скъсал и нея?
— Там са били комплиментите. Сърце не му е дало да ги унищожи. Това е и причината, поради която не е изхвърлил цялото писмо. Мислиш ли, че ще се опита да отговори? — разтърка Крофорд слепоочията си.
— Сигурно. Та той поддържа кореспонденция с половината страна.
— Ако са решили да използват „Сплетника“, Лектър едва ли ще успее да изпрати отговора си в броя, който тази вечер залагат за печат. Дори ако го е написал веднага след прочитане на писмото дори ако допуснем, че го е изпратил с бърза поща. За всеки случай Честър от бюрото ни в Чикаго вече е в печатницата на „Сплетника“ и проверява всички съобщения, които са готови за набор.
— Господи, не допускай само „Сплетникът“ да надуши нещо! — простена Греъм.
— Директорът на печатницата е убеден, че Честър е просто амбициозен посредник за продажба на недвижими имоти, решил на всяка цена пръв да се докопа до обявите. Срещу съответното възнаграждение скришом му прехвърля платките с готовия набор. Имаме достъп до всичко, включително и кодираните обяви. Ако открием по какъв начин отговаря Лектър и съумеем да го възпроизведем с абсолютна точност, ще можем да изпратим на Зъбльото фалшиво послание. Но какво трябва да напишем вътре, за да имаме полза?
— Най-логично ще бъде, ако се опитаме да го подмамим при някоя пощенска кутия — отвърна Греъм. — Да го подмамим с нещо, което непременно ще иска да види. Например „важно доказателство“, което Лектър е успял да измъкне от мен по време на разговора ни. Като допусната от Зъбльото грешка, която чакаме да повтори.
— Трябва да е идиот, за да се хване.
— Знам. Искаш ли да чуеш коя е най-подходящата примамка?
— Не съм много сигурен.
— Самият доктор Лектър — рече Греъм.
— Какво?
— Ще бъде дяволски трудно. За целта ще трябва да го вземем под федерална опека, защото Чилтън за нищо на света няма да се съгласи на това в „Чесапийк“. Затваряме го в отделението с максимална охрана на психиатричната болница на Вирджиния. А после симулираме бягството му оттам.
— Господи!
— Седмица след „бягството“ пускаме една обява на Зъбльото. В нея доктор Лектър го моли за среща.
— Но защо, за бога, някой би пожелал да се срещне с Лектър? Дори да е Зъбльото?
— За да го убие, Джак. — Греъм стана от мястото си. Нямаше прозорец, през който да гледа, докато говори. Изправи се пред единствената „украса“ в кабинета — плакат със снимките на десетте най-търсени престъпници в страната, и продължи: — Само така Зъбльото ще съумее да погълне доктор Лектър, да се слее с него, да стане нещо повече от това, което е.