Късно през нощта двамата с Моли седнаха на верандата. Заръмя и светлините в залива се превърнаха в размити ореоли. Вятърът духна по посока на океана и ръцете им настръхнаха.
— Тази работа може и да се проточи, нали? — попита Моли.
— Надявам се да не е така, но кой знае.
— Ивлин ми обеща да поеме магазина през тази седмица и четири дни от следващата. Но аз трябва да се върна в Маратън. Поне за ден-два, когато очаквам да дойдат двама от снабдителите ми. Бих могла да нощувам при Ивлин и Сам. Трябва да отида лично в Атланта да закупя новите линии, да съм подготвена за септември.
— Ивлин знае ли къде си?
— Знае само, че съм във Вашингтон.
— Добре.
— Трудно е да имаш нещо, нали? Рядко получаваш нещо, още по-трудно го задържаш. Хлъзгава планета е нашата.
— Дяволски хлъзгава — съгласи се Греъм.
— Нали ще се върнем в Шугарлоуф?
— Да.
— Искам да си търпелив и да се държиш по-настрана. Ще го направиш ли?
— Да.
— Скоро ли трябва да се връщаш? Имаше предвид половинчасовия му телефонен разговор с Крофорд.
— Около обед трябва да съм там. Сутринта ще уточним някои неща, щом искаш да се върнеш в Маратън. Уили може да лови риба.
— Той трябваше да те пита за онези неща.
— Зная и не му се сърдя.
— Проклет да е онзи мръсен репортер! Как му беше името?
— Лаундс. Фреди Лаундс.
— Сигурно го мразиш. Но да не говорим повече за това. Ела да си легнем, ще ти разтрия врата.
Обзе го внезапно отвращение, което проряза като мълния съзнанието му. Беше принуден да се оправдава пред единайсетгодишно момче и да търси одобрението му за престоя си в психиатричната клиника! А майка му се готви да го масажира.
— Хайде да си лягаме — с Уили всичко е наред.
Дръж си езика зад зъбите, когато си напрегнат. Ако можеш.
— Ще те оставя сам, ако искаш да размишляваш на спокойствие — предложи Моли. Но той не искаше да размишлява. Никак не искаше.
— Ти ще ме разтриеш отзад, а аз тебе — отпред — каза Греъм.
— Нямаш проблеми, приятел.
Вятърът отнесе ситния дъждец към залива и в девет сутринта земята вече димеше. Далечните мишени на учебното стрелбище на полицейския участък сякаш плуваха във въздуха. Инструкторът по стрелба не свали бинокъла от очите си, докато не се увери, че мъжът и жената спазват правилата за безопасност. Върху документа на мъжа, издаден от Министерството на правосъдието, пишеше „Следовател“, а това можеше да означава какво ли не. Инструкторът имаше отрицателно отношение към практиката всякакви неспециалисти да водят обучение по стрелба с пистолет. Все пак беше принуден да признае, че този федерален агент си разбира от работата.
Бяха избрали малък револвер двайсет и втори калибър, но той учеше жената на бойна стрелба от стойка „Уивър“ — изнесен леко напред ляв крак, протегнатите ръце стискат здраво оръжието. Жената се прицелваше от шест метра разстояние в мишена с мъжки силует. Преди всеки изстрел измъкваше револвера от кобура, закачен на ремък под рамото и. Това продължи толкова дълго, че инструкторът се отегчи. Рязка промяна в трясъка на оръжието го накара отново да вдигне бинокъла. Бяха си поставили наушниците и жената натискаше спусъка на тежък револвер с късо дуло. Стреляше с халосни патрони. Любопитството на инструктора се пробуди от външния вид на оръжието в изпънатите и ръце и той бавно тръгна по рубежа към тях.
Много му се искаше да хвърли един поглед на този револвер по-отблизо, но не му беше удобно да прекъсва упражнението. Все пак успя да го разгледа, докато жената изтърсваше празните гилзи, за да освободи място за новите пет патрона.
Странно оръжие за федерален агент — „Булдог-спешъл“, четирийсет и четвърти калибър, къс и заплашителен, с тревожно зейнала широка цев. В продължение на години фирмата производител „Маг На Порт“ пускаше на пазара различни модификации. На цевта в близост до мушката бяха пробити вентилационни отвори, които освен прякото си предназначение, подобряваха и точността на стрелбата в условията на силен откат. Езичето на ударника беше със специално усилена форма, а ръкохватката бе широка и удобна. Инструкторът заподозря, че е нарочно разширена, за да побира автоматичен пълнител. Опасно оръжие, особено ако е заредено с бойни патрони. Как ли ще го удържи тази жена?
Мунициите на поставката до двамата бяха подредени в любопитна прогресия. Най-отпред имаше кутия патрони със заострен връх, но със слаб заряд. След тях чакаха обикновени служебни патрони с тъп нос, а накрая имаше нещо, за което инструкторът само беше чел. Патрони „Глейзър Сейфти“ с върхове като гумички от ученически молив. Но под всеки от тези безобидни на вид връхчета се криеше меден контейнер, съдържащ сачма 12-и калибър, плуваща в течен тефлон.