— Лаундс — продължи Крофорд, — този път прекали.
— Искате ли да го пипнете, или не? Аз мога да ви помогна! Само ме изслушайте. — Крофорд замълча и Лаундс забързано продължи: — Току-що показахте, че имате нужда от „Сплетника“. Преди не бях сигурен, но вече го зная. Не бихте си направили труда да засечете този разговор, ако обявата на Зъбльото не беше част от делото. Прекрасно. „Сплетникът“ е на ваше разположение. Всичко, каквото поискате!
— Как разбра?
— Редакторът на страницата за обяви дойде при мен. Каза, че тукашната ви централа е пратила човек да провери обявите. Взел само пет писма. Казал, че има сигнал за мошеническа афера. Глупости! Редакторът направил фотокопия на всички писма и пликове, преди да ги даде на вашия човек. Прегледах ги най-внимателно. Знаех, че е прибрал пет парчета, за да прикрие обявата, която го интересува. Два дни ми трябваха да ги проверя всичките. Отговорът се съдържаше върху единия плик. Клеймото беше от Чесапийк, а номерът на пощенската служба се оказа на психиатричната болница. Вече бях ходил там, по следите на онзи, бесния Греъм. Какво друго би могло да бъде? Но трябваше да съм сигурен, затова се обадих, да проверя дали ще ви потекат лигите, като чуете за господин Поклонника. Точно това и направихте.
— Допуснал си огромна грешка, Фреди.
— „Сплетникът“ ви трябва, а аз мога да ви го поднеса на тепсия. Реклами, обяви, уводни статии, контрол на входящата кореспонденция, всичко! Само кажете какво ви трябва. Аз мога да бъда дискретен, ще се уверите в това. Честна дума. Вкарай ме в играта, Крофорд!
— Няма в какво да те вкарам.
— Е, добре. Тогава едва ли ще е от някакво значение, ако в следващия брой се появят шест шифровани обяви. Всичките за „господин Поклонника“, подписани по един и същ начин.
— Аз пък ще ти издействам прокурорска заповед за задържане, задето пречиш на разследването.
— Това също ще стане достояние на цялата преса в Съединените щати. — Лаундс знаеше, че разговорът се записва, но вече не го беше грижа за това. — Кълна се, че ще го направя, Крофорд! Първо ще ви лиша от всякакви шансове, а после ще мисля за своите!
— Към това, което чу преди малко, можеш да добавиш и открити заплахи по междущатска линия.
— Нека ви помогна, Джак! Мога да го сторя, повярвай ми!
— Бягай в участъка, Фреди. А слушалката предай на сержанта.
В линкълна на Фреди Лаундс се смесваха миризмите на тоник за коса, одеколон за бръснене, чорапи и пури. Когато стигнаха участъка, сержантът с облекчение изскочи навън.
Лаундс познаваше добре началника на управлението и повечето от полицаите. Капитанът му наля кафе и позвъни в канцеларията на прокурора, за да „приключи час по-скоро тази лайняна история“, както се изрази.
Никой от прокуратурата не си направи труда да дойде за Фреди. Половин час по-късно той все още беше в кабинета на капитана и именно там го свързаха с Крофорд. След краткия разговор получи разрешение да си върви. Капитанът го изпрати до изхода.
Дълбоко развълнуван, Лаундс караше бързо и нервно. Прекоси Луп и се насочи на изток към езерото Мичиган, към което гледаше апартаментът му. Искаше да измъкне няколко неща от тази история и бе сигурен, че ще успее да го стори. Парите бяха едно от тях и те щяха да дойдат от книжката с меки корици, която се готвеше да издаде. Ще я изкара на пазара трийсет и шест часа след залавянето на убиеца, като я придружи и с обширен репортаж за всекидневния печат. Очакваше го удоволствието да види материала, придружен от личната му снимка, до неговото, на Фреди, име, по страниците на сериозните вестници — „Чикаго Трибюн“, „Лос Анджелес Таймс“, миропомазания „Уошингтън Поуст“ и свещения „Ню Йорк Таймс“. И тогава кореспондентите на тези високомерни издания, които сега го гледат отвисоко и все нямат време да изпият по чашка с него, ще си хапят задниците от завист. За тях Лаундс беше парий само защото изповядваше различно верую. Ако беше някой тъпак, който няма друг изход, освен да работи за жълтата преса, ветераните от „сериозния“ печат сигурно му биха простили прегрешението, че работи за „Сплетника“. Така, както се прощава на несретник с умствена недостатъчност. Но Лаундс беше професионалист, който притежаваше всички качества на добрия репортер — интелигентност, кураж, набито око, неизчерпаема енергия и волско търпение. Срещу него работеше обстоятелството, че бе отблъскващ като физика и поведение и не се харесваше на никого от вестникарските босове. И не умееше да се дистанцира от нещата, за които пишеше. Фреди Лаундс бе обладан от неутолимата жажда да бъде забелязан — нещо, което често и погрешно наричат егоцентризъм. Беше патрав, дребен и грозен, с изпъкнали заешки зъби и миши очички с лъскавината на храчка върху асфалт.