В главната квартира на ФБР Лаундс го снима пред масивен спектрометър, който нямаше нищо общо със случая, но според Фреди изглеждал внушително.
Греъм не възрази дори на предложението на Лаундс да се снимат заедно. Позираха пред внушаващите респект лавици на Лабораторията за огнестрелни оръжия. Лаундс държеше 9-милиметров автоматичен пистолет, досущ като този на Зъбльото. Греъм пък сочеше към ръчно направения заглушител, изготвен от тръба за телевизионна антена.
Доктор Блум с учудване видя как Уил приятелски прегръща Лаундс през рамото, миг преди Крофорд да натисне копчето на апарата.
Интервюто и снимките бяха предназначени за следващия брой на „Сплетника“, излизащ на другия ден — понеделник, единайсети август. Веднага щом материалите бяха готови, Лаундс отлетя за Чикаго. Каза, че лично ще контролира отпечатването им. С Крофорд се уговориха за среща във вторник следобед на пет преки от капана.
„Сплетникът“ щеше да се появи по щандовете във вторник сутринта. По същото време се залагаха и двата капана за чудовището. Всяка вечер от вторник нататък Греъм щеше да ходи във „временната си резиденция“, показана на снимката.
Кодирана обява за Зъбльото, поместена в същия брой, го канеше на среща при пощенската кутия в Анаполис, която щеше да бъде наблюдавана двайсет и четири часа в денонощието. Ако се покажеше подозрителен към нея, значи бе убеден, че плановете на полицията за неговото залавяне са свързани с това място. Така че оставаше другата, по-привлекателна възможност — Греъм. В общи линии това бяха разсъжденията на ФБР.
Властите във Флорида поставиха Шугарлоуф Кий под непрекъснато наблюдение.
Сред част от „ловците“ обаче се долавяше и определено недоволство — двата капана отнемаха значителни човешки ресурси, а присъствието на Греъм всяка вечер на мястото на капана силно ограничаваше свободното му придвижване до Вашингтон. Крофорд беше убеден, че това са най-добрите възможни ходове, но самата процедура по тяхната реализация беше твърде пасивна за вкуса му. Имаше усещането, че играят сами със себе си, а времето си течеше и до пълнолунието оставаха по-малко от две седмици.
Неделя и понеделник изминаха по странен начин — минутите мъчително се влачеха, а часовете летяха неусетно.
Зад волана седеше Спъргън, старши инструктор на специалните отряди в Куонтико. До него беше Греъм, а на задната седалка се беше разположил Крофорд. Беше понеделник следобед, колата бавно обикаляше жилищния блок.
— Към седем и петнайсет пешеходци вече почти няма — каза Спъргън. — По това време всички вечерят. — Стегнат и жилав, с бейзболна шапка на глава, той приличаше на професионален полузащитник. — Като прекосиш железопътния прелез утре вечерта, веднага ни се обади — по радиото. Най-доброто време е около осем и половина, девет без двайсет.
Отби колата на паркинга пред блока и угаси мотора.
— Апартаментът не е кой знае какво, но можеше да бъде и по-зле. Утре вечер ще паркираш тук. Всяка вечер ще сменяме мястото, но винаги ще е от тази страна на паркинга. От входа те делят точно шейсет и пет метра. Хайде да ги извървим пеша. Дребен и кривокрак, Спъргън тръгна пред тях. Оглежда се за мястото, където онзи би могъл да се притаи, помисли си Греъм.
— Ако изобщо стане нещо, ще стане някъде тук — рече старши инструкторът. — Ето я правата, която е най-естественият ви маршрут между колата и входа. Пресича средата на паркинга и минава доста далеч от постоянно паркираните коли. За да се приближи до теб, той ще е принуден да излезе на открито. Как си със слуха?
— Нормално — отвърна Греъм. — Но на този паркинг несъмнено ще чувам далеч по-добре.
Спъргън му хвърли изпълнен с любопитство поглед, после отмести очи. В средата на паркинга отново се спря.
— Ще намалим уличното осветление — рече. — Това ще го затрудни, ако е решил да използва пушка.
— Но ще затрудни и вашите хора — подхвърли Крофорд.
— Двама от тях ще бъдат с устройства за нощно виждане — поясни Спъргън. — Това тук е спрей, с който искам да напръскаш всичките си сака и якета, които носиш, Уил. Колкото и да е горещо, винаги ще бъдеш със защитна жилетка. Ясно ли е?
— Да.
— Каква е жилетката ти?
— Кевлар. Как беше, Джак? „Втори шанс“, ако не се лъжа.
— Точно така — каза Крофорд. — „Втори шанс“.
— Най-вероятно ще те нападне изотзад. Другият вариант е да се размине с теб, а после да те застреля в гръб — продължи Спъргън. — Седем от жертвите си е убил с изстрел в главата, нали? Значи и с теб ще иска да постъпи така, ако му дадеш достатъчно време. Не трябва да му го предоставяш! Сега ще ти покажа едно-две неща във фоайето и апартамента, а после ще отидем на стрелбището. Можеш да се справиш, нали?