Выбрать главу

Долархайд млъкна и остана за миг неподвижен, с наведена глава. Подпираше с палец и показалец основата на носа си. После скочи и напусна стаята.

Не си свали маската, мислеше Лаундс. Не си свали маската! Ако се Върне без нея, аз съм труп! Господи, подмокрих се целият!

Когато Долархайд се върна, маската беше все още на главата му. Носеше два термоса и кутия за храна.

— Това ви е за из път — обясни той, после вдигна единия от термосите и добави: — Пълен е с лед, ще ни трябва. Но преди да тръгнем, ще направим един кратък запис.

После прикрепи микрофон за ръба на одеялото под носа на Лаундс и нареди:

— Повтаряйте след мен! Записът продължи около половин час, после Долархайд се изправи и рече: — Това е всичко, господин Лаундс. Справихте се отлично.

— Ще ме пуснете ли да си вървя?

— Да. Но преди това ще ви помогна да ме разберете и запомните добре. — След тези думи Долархайд му обърна гръб.

— Искам да разбера! — извика Лаундс. — Искам да знаете, че ценя високо жеста ви! Обещавам ви, че след като бъда свободен, ще бъда наистина честен спрямо вас! Ще видите!

Долархайд не можеше да му отговори, тъй като вече си беше сменил зъбите. Магнетофонът отново работеше.

Той се обърна и се усмихна на Лаундс. Една ужасна нащърбена усмивка, разкриваща изплесканите с кафяви петна зъби. Сложи ръка на мястото, под което пърхаше сърцето на Лаундс, наведе се интимно над него, сякаш да го целуне, отхапа устните му и ги изплю на пода.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Времето в Чикаго беше тежко и задушно, оловните облаци бяха надвиснали ниско над града.

От преддверието на сградата, където се помещаваше „Сплетникът“, излезе униформен пазач. Запали цигара и се разтъпка до ъгъла, като се почесваше по задника. Тротоарът беше пуст и в тишината се чуваше прещракването, с което се сменяха светлините на светофара цяла пряка от него.

На няколко метра северно от светофара, извън полезрението на пазача, беше паркиран черният микробус. Франсис Долархайд бе приклекнал отзад до Лаундс. Пресегна се и нагласи одеялото като колибка над главата му.

Лаундс изпитваше непоносими болки. Тялото му бе напълно парализирано, но умът бясно препускаше. Трябва всичко да запомни! Превръзката върху очите му бе леко смъкната и той успя да зърне пръстите на Долархайд, проверяващи втвърдения от кръв парцал в устата му.

Долархайд навлече бяла престилка, хвърли единия от термосите в скута на Лаундс и избута навън инвалидния стол. Натисна спирачката, която блокираше предните колела, сетне се извъртя да прибере обратно в колата подвижната рампа. Лаундс успя да зърне част от бронята на автомобила, извъртя глава с цената на огромни усилия и пред очите му изплува… Да, да, регистрационният номер! Всичко стана за част от секундата, но се запечата завинаги в съзнанието му.

После инвалидният стол се раздвижи. Тротоарна настилка. Завиха зад някакъв ъгъл. Под колелата шумолеше хартия.

Долархайд спря и бутна стола между няколко кофи за боклук и паркирания наблизо камион. После се пресегна и свали превръзката от главата на Лаундс. Той здраво стисна клепачи, но под носа му бе тикнато шишенце амоняк, а зад гърба му се разнесе тих глас:

— Чувате ли ме? Вече почти стигнахме. Ако ме чувате, мигнете.

Пръстите на Долархайд разтвориха клепачите му. Лаундс мълчаливо го гледаше.

— Малко поизлъгах — потупа термоса Долархайд. — Изобщо не съм слагал устните ви в лед. След това рязко дръпна одеялото и разви капачката на термоса.

В ноздрите на Лаундс нахлу острата миризма на бензин и тялото му се напрегна. Течността потече по залепените му за дървото ръце и бързо заля цялото му тяло. Беше студена. Изпаренията го задавиха, инвалидният стол се насочи към средата на улицата.

— Добре ли е да бъдеш кученце на Греъм, Фредиии?

Огънят лумна, колелата на инвалидния стол заскърцаха и Лаундс се понесе по наклона към входа на „Сплетника“.

Нечовешкият писък изхвърли пламналия парцал от устата на Фреди и пазачът сепнато вдигна глава. Към него, полюшвайки се от неравностите на паважа, се носеше огнено кълбо. Подире му като криле на странна птица се носеха пламъци, искри и шлейф от гъст черен дим, които се отразяваха в тъмните витрини на магазините.