— Рефлекторна реакция — обясни сестрата. — Пациентът не е в съзнание.
Стърчащата от прегорялото му подуто гърло пластмасова тръба просъскваше в такт с респиратора. В ъгъла на стаята седеше блед сержант от криминалния отдел на полицията с магнетофон в скута и бележник в ръка. Греъм го забеляза едва когато проговори:
— В приемното отделение за спешни случаи Лаундс спомена вашето име, преди да му пъхнат тръбичката.
— Вие бяхте ли там?
— Почти от самото начало. Казаното от него е записано тук, на този магнетофон. Първо дошли пожарникарите и той успял да им съобщи част от автомобилен номер. След това изгубил съзнание и бил прехвърлен в линейката. Направили му инжекция в гърдите и се свестил отново, съвсем за кратко. След линейката тръгнаха няколко души от „Сплетника“, имам копие и от техния запис.
— Дайте да чуем — каза Греъм.
Детективът подготви магнетофона.
— По-добре използвайте слушалката — каза с безизразно лице.
В ушите на Греъм се разнесе човешка глъч и потракване на желязо. „Сложете го в номер три!“, нареди напрегнат мъжки глас. После се захлопна врата. Слушалката се разтресе от тежки хрипове, след тях прозвуча стържещият глас на човек, който говори без устни: „Хъбйото…“
— Видя ли го, Фреди? Как изглежда?
„Уенди… Уенди хмоля… Греъм хме хнахисна… Оная хутка… Оная хутка… знаеше… хме хрегърна хна хнимката… Уенди…“ Последва шум като от задръстен водопровод, после се разнесе заповеднически глас, очевидно на лекар:
— Толкова! А сега изчезвайте!
И това беше всичко.
Греъм се изправи над Лаундс, а Крофорд си надяна слушалките.
— Размножихме цифрите от регистрационния номер и го обявихме за издирване — добави детективът.
— Разбрахте ли какво казва?
— Коя е Уенди? — попита Крофорд.
— Оная курва в чакалнята. Русата с големия бюст. Иска да влезе при него, но нищо не знае.
— А защо не я пуснете? — попита Греъм, все още изправен над леглото с гръб към тях.
— Забранено е за посетители.
— Човекът умира.
— Мислите, че не виждам ли? — повиши тон полицаят. — Тук съм от шест без петнайсет, мамка му! Извинете, сестра.
— Идете да отдъхнете — рече Крофорд. — Изпийте едно кафе, наплискайте лицето си. Той вече нищо няма да каже. А ако случайно проговори, аз веднага ще включа магнетофона.
— Добре. Няма да ми е излишно.
Детективът излезе, следван от Греъм. Крофорд остана до леглото. Греъм се приближи до жената в чакалнята.
— Вие ли сте Уенди?
— Да.
— Ако наистина искате да го видите, елате с мен.
— Искам, разбира се. Но първо трябва да се среша.
— За него това вече няма значение — рече Греъм. Когато детективът се върна, той не направи никакъв опит да я изгони от стаята.
Уенди от бара „Уенди Сити“ държеше това, което бе останало от ръката на Лаундс, и го гледаше право в лицето. Малко преди пладне той леко помръдна.
— Всичко ще се оправи, Роско — промълви тя. — Пак ще си живеем като преди! Лаундс помръдна отново и умря.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Капитан Осбърн от отдел „Убийства“ на чикагската полиция имаше сиво и остро лице, като на каменна лисица. Цялото управление беше залято от последния брой на „Сплетника“, един имаше и на бюрото му. Греъм и Крофорд не получиха покана да седнат.
— Значи не сте извършвали никакви акции с Лаундс в чертите на град Чикаго, така ли? — попита капитанът.
— Не — отвърна Крофорд. — Той дойде във Вашингтон. Имаше резервация за самолета, не може да не сте проверили този факт.
— Проверих. Напуснал службата си вчера в един и половина за обяд. Нападнат е бил в подземния гараж на блока си. Най-вероятно около два, два и нещо.
— Там открихте ли нещо?
— Ключовете му, изритани под колата. Пазач няма, защото неотдавна е била монтирана автоматична врата. Но след като се стоварила върху една-две коли, управата на блока я демонтирала. Никой нищо не е видял. Това е най-модният шлагер днес. В момента изследваме колата му.
— Можем ли да ви помогнем с нещо?
— Можете да погледнете заключенията, но още не съм ги получил. Не ми казахте кой знае какво, Греъм. В интервюто за „Сплетника“ сте далеч по-словоохотлив.
— И аз не научих нищо от вас.
— Раздразнен ли сте, капитане? — попита Крофорд.
— Защо да съм раздразнен? По ваше настояване засякохме анонимно обаждане и опипахме някакъв нещастен репортер. Отначало вдигнахте пара, после изведнъж оттеглихте всичките си обвинения! Значи сте сключили сделка с него и в резултат на нея той се оказа опечен пред входа на скандалното си вестниче. А сега и другите вестници го осиновиха. Ще рече човек, че страшно са държали на него. Ние пък си имаме съвсем редовно убийство, извършено от вашия Зъбльо насред Чикаго! Прекрасно! Зъбльото в Чикаго! До полунощ ще си имаме поне шест убийства, извършени по погрешка. Някой къркан тип ще се опита да се промъкне незабелязано в къщата си, жена му ще го усети — и тряс! А и Зъбльото може да реши, че Чикаго е прекрасно място за забавления!