— Стига да поискаме, можем да действаме със силови мерки — рече Крофорд. — Да почнем да сечем глави, да вдигнем кръвното налягане на главния комисар на полицията и на федералния прокурор, да размърдаме всички задници, включително моя и вашия. Другият вариант е да седнем и спокойно да размислим как да пипнем това копеле. Операцията дотук беше изцяло в мои ръце и аз си давам ясната сметка, че се провали. Ще твърдите ли, че никога не ви се е случвало подобно нещо тук, в Чикаго? Не искам да воюваме, капитане. Искам да го пипнем и да си вървим у дома. Вие какво искате?
Осбърн се зае да размества вещите по бюрото си. Размени местата на поставката за моливи със снимката на хлапе с лисича физиономия, облечено в униформа на училищен оркестър. После се облегна назад, сви устни и изпусна въздух през белите си дробове.
— Искам чаша горещо кафе. А вие?
— Аз също — рече Крофорд.
— И аз — добави Греъм.
Осбърн измъкна стиропорови чаши от чекмеджето и най-сетне им посочи да седнат.
— За да превози Лаундс с онзи инвалиден стол, Зъбльото е имал на разположение камионетка или микробус — отбеляза Греъм.
Осбърн кимна.
— Регистрационният номер, видян от Лаундс, е бил откраднат от камионетката на някакъв телевизионен сервиз в Оук Парк. Нашият човек си е избрал номер на търговско возило, защото явно и неговото е подобно. А номерът на сервизната камионетка е сменил с краден номер просто за да спечели време. Много е коварен. Знаем със сигурност едно — номерата на камионетката са свалени след осем и половина сутринта. Техникът е заредил бензин с кредитна карта, верният номер на камиончето е бил преписан лично от служителя на бензиностанцията. Което означава, че табелите са били свалени след това.
— Някой да е забелязал микробус или камионетка? — попита Крофорд.
— Никой. Пазачът на „Сплетника“ чул само някакво свистене и нищо повече. С неговата наблюдателност трябва да стане рефер по свободна борба. Пожарната първа се отзовала на вдигнатата тревога. Търсели пожар и другото, разбира се, не ги интересувало. В момента проучваме всички от нощната смяна на „Сплетника“, проверяваме и района, в който е работил телевизионният техник във вторник сутринта. Все се надяваме, че някой го е видял да сваля табелките.
— Бих искал да хвърля още един поглед на инвалидния стол — рече Греъм.
— Намира се в лабораторията, ще им звънна да ви пуснат. — Осбърн помълча малко и добави: — А Фреди Лаундс се оказа мъж с характер, трябва да му признаем това. Да запомни номера и да успее да го съобщи в състоянието, в което се е намирал! Вече сте чули какво е казал в болницата, нали?
Греъм кимна.
— Не искам да бъда нетактичен, но все пак трябва да съм сигурен, че сме чули едни и същи думи — продължи Осбърн.
— Какви бяха те според вас?
— „Зъбльото… Греъм ме накисна… Оная путка… Оная путка знаеше. Греъм ме накисна. Прегърна ме на снимката като домашно куче“ — изрецитира Греъм монотонно.
Осбърн не можеше да разбере какво чувства Греъм. Затова попита:
— Има предвид общата ви снимка в „Сплетника“, нали?
— Тъй трябва да е.
— А защо мисли, че вие сте го накиснали?
— С Фреди Лаундс имахме няколко спречквания в миналото.
— Но на снимката сте като близки приятели. Зъбльото убива първо домашните животни, а след това собствениците им, нали?
— Да — каза Греъм. Каменната лисица съобразяваше бързо.
— Жалко, че не сте взели мерки да го предпазите.
Греъм премълча.
— Лаундс трябваше да бъде с нас при излизането на „Сплетника“ — поясни Крофорд.
— А има ли в думите му и нещо друго, което би могло да ни бъде от полза?
Греъм се беше унесъл и си повтори наум въпроса на капитана, преди да отговори.
— От думите на Лаундс става ясно, че Зъбльото е бил прочел интервюто, преди да го отмъкне.
— Да.
— Ако изходим от предположението, че материалът в „Сплетника“ е предизвикал Зъбльото да действа, не ви ли прави впечатление, че всичко е организирано със страхотна бързина? Вестникът е излязъл в понеделник през нощта, а във вторник Зъбльото е вече в Чикаго и краде регистрационни номера. Най-вероятно още сутринта, тъй като по обяд Лаундс е вече отвлечен. Какво ви говори всичко това?
— Че е прочел интервюто много скоро след отпечатването му и че не е пътувал отдалеч — обади се Крофорд. — Или е бил тук, в Чикаго, или го е видял другаде в понеделник през нощта. Не забравяйте, че го е чакал заради обявите.