През цялото време Зелър беше таил надеждата, че именно с помощта на боята ще определи марката и приблизителната възраст на автомобила.
Изпрати телекс с готовите заключения до полицейското управление в Чикаго. Оттам си поискаха обратно колелата, които загънаха в неудобен за носене пакет и връчиха на куриера. А в чантата му Зелър сложи лабораторните анализи, обичайната поща и едно пакетче, получило се току-що на името на Греъм.
— Да не съм ви „Федерал Експрес“! — изрази негодуванието си куриерът, след като се увери, че Зелър не може да го чуе.
Министерството на правосъдието държеше няколко малки апартамента в близост до Седмия областен съд на Чикаго. Обикновено ги използваха юристи и свидетели експерти, когато съдът заседава. В един такъв апартамент отседна Греъм, в друг, точно отсреща през коридора — Крофорд.
Греъм се прибра в девет вечерта, мокър и изморен. Не беше ял в самолета, но въпреки това изпитваше отвращение при мисълта за храна.
Проклетата дъждовна сряда най-сетне беше на път да се изтърколи. Един от най-лошите дни в живота му. Беше му ясно, че след Фреди следващата жертва ще е той. Честър цял ден се влачеше подире му — в гаража на Лаундс, под дъжда, който квасеше обгорелите петна на тротоара. Заслепен от подвижните прожектори, Греъм заяви пред представители на печата, че е „дълбоко покрусен от смъртта на своя приятел Фреди Лаундс“.
Щеше да ходи и на погребението, придружен от федерални агенти и полицаи в цивилно облекло, таящи надеждата, че убиецът може да се появи, за да се наслади на скръбта и страха на Греъм.
Всъщност не можеше да определи точно какво изпитва, само хладен световъртеж и кратката неприятна радост, че е изгорял Лаундс, а не той.
Нищо не бе успял да научи през своя четирийсетгодишен живот. Само бе страхотно уморен.
Направи си едно голямо мартини и го изпи, докато се събличаше. Взе душ, изпи още едно и седна да гледа новините („Провал на плановете на ФБР за залавяне на Зъбльото, репортер ветеран намира смъртта си. Подробности очаквайте след малко в редовната ни рубрика «Новини от очевидци».“). Още преди края на емисията убиецът бе окончателно преименуван в Дракона, благодарение на словоохотливостта на „Сплетника“, разбира се. Греъм беше сигурен, че утрешният брой на вестника ще се разграби. Направи си трето мартини и позвъни на Моли. Оказа се, че е гледала новините в шест и новините в десет, освен това беше чела „Сплетника“. Знаеше, че именно Греъм е бил използван за примамка.
— Трябваше да ми кажеш, Уил.
— Може би. Не съм убеден.
— Сега ще се опита да те убие, нали?
— Рано или късно. Но ще му е доста трудно, тъй като съм в постоянно движение. Пазят ме добре, Моли, и той го знае. Всичко ще е наред.
— От начина, по който говориш, разбирам, че си посетил приятеля в хладилника.
— Ударих една-две чашки.
— И как се чувстваш?
— Скапан.
— По телевизията казаха, че ФБР не е осигурило защита на репортера.
— Той трябваше да бъде при Крофорд преди Зъбльото да прочете вестника.
— Вече го наричат Дракона.
— Той сам се нарича така.
— Уил. Искам да ти кажа нещо. Ще взема Уили и ще се махнем оттук.
— Къде ще отидете?
— При баба му и дядо му. Отдавна не са го виждали, ще му се зарадват.
— Аха.
Дядото и бабата на Уили имаха ранчо на орегонското крайбрежие.
— Тук ме е страх, Уил. Зная, че сме на сигурно място, но въпреки това почти не съм мигнала. Може би уроците по стрелба ме стреснаха, не знам.
— Съжалявам, Моли. Много искам да разбереш, че наистина съжалявам.
— Ще ми липсваш. И на двама ни ще липсваш.
Значи вече е решила.
— Кога тръгвате?
— Утре сутринта.
— А магазина?
— Ивлин каза, че ще го поеме. Ще преподпиша поръчките, които съм направила, заради лихвите, а тя ще задържи печалбата.
— Кучетата?
— Помолих я да съобщи в общината за тях. Може би някои ще бъдат раздадени. Съжалявам.
— Моли, аз…
— Бих останала, ако с това щях да ти помогна. Но ти не можеш да спасиш никого, Уил, и моят престой тук не ти носи никаква полза. А когато заминем, ще бъдеш в състояние спокойно да се грижиш за себе си. Нямам намерение да мъкна проклетия пищов до края на живота си, Уил.
— Хем ще можеш да отскочиш до Оуклънд да видиш някой бейзболен мач. Не исках да го казвам.
Мълчанието в слушалката се проточи твърде дълго.